Времето минава само за да затече отново.
Било също като в живота, така каза тогава.
Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, смислено и добро минало. Миговете се нижат и ти премигваш срещу утрешния ден.
Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си.
Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатват в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи вчерашни дни.
Ray Bradbury, A Graveyard for Lunatics
В избрания цитат става дума за улавянето на тези пеперудено-цикламени мигове върху кино лентата.
Запитах се как да ги запечатам върху този най-чувствителен материал - съзнанието -така че да останат там за [по-]дълго. Защото, ако един миг е съвършено красив, аз искам с цената на всичко да го предпазя от това да се превърне в минал миг, отказвам да го погреба под капака на Вчера.
6 comments:
Съвършено красивите мигове не се губят, Bia, те са толкова упорити, че често се случва години по-късно най-неочаквано да напомнят за себе си. Но каквото и да правим, те си остават в миналото, а опитите да ги възкресим само ни пречат да преживеем нови такива ;)
Ключовият момент е, че аз не искам да допускам да умрат, че след това да ги възкресявам, Плами :))
Ако не умрат навреме, ще те разочароват ;)
Ахм...искаш да кажеш, че ако снежинките не се топяха мигновено върху ръката ми, нямаше да искам да ги докосвам? :)
В началото пак ще искаш, след това ще свикнеш с тях и ще почнеш да губиш интерес, а накрая най-вероятно ще ти стане твърде студено :)
това е толкова тъжно :(
Post a Comment