Wednesday

Предимствата да вървиш сам


Тя излиза от дома си всяка сутрин като за последно. Поглежда всеки любим предмет в светлия си дом и затваря вратата зад гърба си внимателно. Преминава през Булеварда на разбитите мечти бързо, с уверена крачка. И тя е оставила нещо там. Някога. Толкова отдавна, че времето почти го е изтрило от паметта й, останало е само чувството на безпокойство.

Не е сама, следва я твоята сянка и тя не се страхува от звуците на спящия още град. Дали е сянката ти или просто мисълта за теб, тя не може да каже и не е мислила за това.
Хвърля бегъл поглед към прашните витрини и вижда свежестта на новия ден. Усмихва се.  Отвръща поглед от излъсканите до блясък и цветно аранжирани бутици, в тях криво й се усмихва суетата. Лъхва я смътно усещане за горест.

Бърчи угрижено чело. Обръща се често назад, не за да не се загуби, а за да провери дали я следваш. Страх я е ти да не се изгубиш, разбираш ли? Защото тогава ще е хронично сама. И се страхува, че и ти ще си сам без нея и живецът ти ще повехне като цвета на забравена на слънце орхидея. Затова всяка сутрин бърза пред теб, но внимателно. Знае, че сигурно вече си научил и сам пътя, но не иска да те оставя да го минаваш сам или да изоставаш от нея.
Може случайно да се загледаш в лъскавите витрини на онзи проклет булевард и да го оставиш да ограби и теб. Да те заграби от нея.

След това тя пак ще минава в още много утрини като за послено от там. И може би ще се усмихва повече. Помисли за това, моля те. Ще се обръща да погледне своята сянка, която сега се е скрила нейде, позабравена.
Защо не може(ш) да проумее(ш), че така ще е освободена завинаги? Свободна от страха за теб.

Всяко притежание неизменно носи болката от загубата.
.
.
.
.
.
.
Все още нямам достатъчно доказателства, че в това [не] се крие красотата на живота.


10 comments:

Nightwish El said...

Всъщност винаги сме сами.
В избора на решенията си.
В понасянето на последствията от тях.
А притежанието е хубаво нещо.
Въпреки рискът от болка.
А Животът е чудесен и точка!
Хубава публикация, Bia.
:)

أمل said...

Винаги сме сами. Но притежанието е ограничаващo. В повечето случаи. Животът е такъв, какъвто си го направим (донякъде) и това е. Пак е избор. На гледна точка и житейска философия :)
Благодаря ти.

Unknown said...

DAMN WOMEN!

ТИ ЛИ ПИСА ТОВА!?!?!

Lupe dy Cazaril said...

горният коментар е мой, да не се чудиш.

един компютър, различни лица

أمل said...

wow...защо викаш? :)
толкова ли е зле?

Н.Никифоров said...

Понякога ни се струва, че съвсем мъничко е достатъчно за да сме щастливи, а друг път - че са нужни твърде много неща...къде ли сме?

Lupe dy Cazaril said...

хм, импулсивността ми е наказуема. неее, не викам - възклицавам.

много ми хареса. всяко изречение е красиво.

;)

أمل said...

Ники, винаги е съвсем мъничко, ама зависи от мярката, тя е прекалено субективна ;)

Крис, благодаря. Помислих, че ми се караш нещо :)))

bampi said...

Най-хубавите неща, които пишеш не мога(или не искам) да коментирам. Но ги чувствам.

أمل said...

:-)