Thursday

.


Има ли магия или някой я е измислил, може би на шега? След това я е разтръбил, за да не се чувства сам в заблудите си.
Ако е така и ние векове наред търсим, и търсим онова вълшебно чувство...тогава това обяснява защо често се чувстваме толкова празни - ако се бием с вятърни мелници и се състезаваме с времето в една игра, която е отдавна предрешена...
Ако всеки път можеш да кажеш ония две думи така, все едно никога не си ги изричал преди...Истинско ли е? Достатъчно, имам предвид? Онова там и това тук?
Или е част от търсенето.
Или човешкото сърце е като дунапрен, който се свива и оформя според натиска, но веднъж останал без него - отново е в старата си форма и готов да заеме веднага нова?
Ако е така, аз спирам да търся, аз ще спра и ще чакам. Иначе може да се разминем безвъзвратно.
Ако съществува наистина онази магия. Извън главите ни. И понеже не искам да се отказвам от нея, ще чакам.
Както чакат всички. До последния си дъх.


За глухия всички, които танцуват са луди...

4 comments:

Н.Никифоров said...

Наистина, ако се откажем и от това, какво друго остава?

Bia said...

Не знам. Някак ни е вменено да търсим именно това, което не знаем дали съществува реално, но искам да вярваме, че е така :)

Drago said...

Всичко е истина, когато го вярваш, но най-истинско е когато са двама! :))

Bia said...

Поне така сме свикнали да вярваме, Драго :)