Tuesday

Дяволско

Жужите пчелят. Почти. А защо осите просто бръмчат? Звукът е същият, а все ги обвиняваме в просто шумоправене.
 Студено. Нямам търпение да затворя очи и да избягам в тъмното на съня. А той е безмилостно мрачен. Явно иска да платя своята цена за скромното убежище, което ми дава от ослепяващата светлина на деня и неговите въпроси, които забиват бургии в изнурения ми мозък. Стига! Спуснете завесите! Нека е истински тъмно. Ще платя. В брой. Само ги спуснете.
Не мога повече да светя с чужда светлина. Искаш да знаеш къде е моята? Угасна. След една тройка дни. Не бяха дъждовни, напротив, бяха слънчеви и топли. След тях угасна. Всичко. Не остана. Нищо. И станах една малка Луна, отразяваща всеки отблясък. Чужд. По някое време обаче с писък избягаха усмивките, ужасени от сянката на собствената ми ръка, паднала върху тях при едно-единствено рязко движение. Забиването на стрела в призрачната материя на един Аз. Предсмъртен звук. Не беше вопъл. Имаше ли изобщо звук или тишината изпищя остро и се настани в ъгъла, закрила с длани лицето си...Само последен поглед от умиращи очи.
Струва ми се, че полудявам. Задушаваща миризма на блато. Гнили треви. мъртви сенки на дървета. Прозрачно червени мравки пъплят по разкаляната повърхност на мозъка.
Не се страхувай. Кой ще те осъди за нещо, извършено в пълно умопомрачение? Ще те съжалят. И няма да знаят колко ще са прави за това, да те съжалят. Сигурно ще крещиш, че няма нужда, но всъщност...друго няма да е останало. Друго, което да заслужаваш.
Дали полудявам? Не, твърде хубаво щеше да е просто да потъна в топлата прегръдка на лудостта и тя да ме предпази от всички мисли. Да ме скрие от чувството ми за вина. Вина пред себе си. За самоубийството. На Аз-а. А аз още дишам. Нещо убягва на прословутия ми остър ум.
Няма самоубийство. Няма!  Нали съм тук и чувствам кръвта нахално да издува и да пулсира в артериите ми. Топла и гадна, разнасяща кислород по всичките ми заразени с нежелание за живот клетки.
Нещастието се храни с Нищо и живее Навсякъде. Диша дори във вакуум.
И аз още дишам. Убийство ще да е било. Но кой ще съди умопомрачението. Зад него ще се скрия. Ще му платя за закрилата с кошмарните си сънища.
...
И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.
...

22 comments:

DreamDragon said...

Твърде много светлина има в теб, за да се осмели да те докосне отразената. От забитата стрела изригва вулкан - остави го да изтече с всичката си мазна болка, да изтлее в сива пепел.

Но твята пепел е друга, Погалена от феникса!

Bia said...

Гери...колко светлина да има...
Радвам се, че се "отби", защото ми се беше изгубила от блогрола при смяната на шаблона :)

DreamDragon said...

Толкова, че да те прероди, да върне пулса в кръвта, и да освети пътеката на някой, изгубен в мрака.

А, аз много често се отбивам, но обикновено ме оставяш в тихо съзерцание от това, че си виждам чувствата изписани. :)

Отива ти новата тема! ;)

Bia said...

В случая аз съм изгубена в мрака и ми трябва осветление за моята пътека ;)))
Радвам се, че се отбиваш, но като е мълчаливо и виж как не знам, че го правиш.

bampi said...

Изгубена или не в мрака, при теб е без значение, думите ти светят и бързо ще намериш пътят.
:)

Н.Никифоров said...

Като "извадиш" черните боички и винаги те подозирам, че рисуваш фантазии. Възможността за подреденост е измамна...но пък толкова примамлива. :))

Bia said...

Ехе, bampi, каква вяра в думите ми :)))

Ники, знаеш ли какво много ми харесва в теб? Това, че когато похвалваш, и когато укоряваш написаното от мен, го правиш като двама съвсем отделни един от друг човека. Оценявам!
А днес си трети - не ми даваш оценка, само ме разбираш (поне така ми се струва):))

bampi said...

Bia, вяра,вяра, чак пък толкова вяра по-скоро интуиция.:)

Bia said...

Хм, добре де. Ама за мен тя е много повече от вяра, понеже вярата често се "насажда" отвън :)))

bampi said...

С това ще се съглася :), интуицията като реши да ти досажда, каквото и да ти говорят, тя е все наоколо и за добро или лошо отазва да си тръгне.:)

Bia said...

Тя е нужното зло, но ако ти подсказва нещо гадно и няма отърване...пишеш кофти постове :)

Heily_ said...

включвам се малко късно относно новия дизайн на блога..,но Охх нак-накрая виждам буквите ;):)

а този ти пост напомни ми времето когато се зарибявах по "готическа литература"...,very well!

Н.Никифоров said...

Bia, няма "кофти постове". Има настроения, усещания, преобладаващи мисли... Споделянето им, е част от (само)осъзнаването или пък (само)осмислянето. Щом някой си прави труда да те чете, че и да те коментира, значи нещо от теб е важно за него. И само да вметна. Разбирането на другия е невъзможно, възможна е само проекцията на усещанията, предизвикани от казаното или видяното, върху собствените усещания. Като че това е химията на случване на осъзнаването...или пък не...:))

Bia said...

Heily, еее толкова зле ли беше ;)

Ники, съгласна съм за настроенията, както и за проекцията (за това мисля, че бях писала един пост, теорията на Букай за проекциите). Относно четенето и коментирането - честно казано съм приятно изненадана от това, че има хора, които ме четат, при това редовно :))
Благодаря :))

Н.Никифоров said...

Приемам, че ти е приятно и го разбирам дори, проектирайки го върху себе си (тук се смея яко!), но изненадата ти не приемам, честно! Като започваш да, но след толкова време в публичното пространство...
п.п. Пък и пишеш страхотно и смея да твърдя, че си го знаеш.

Bia said...

Хм, "толкова време" реално е от два месеца някъде и в сравнение с хора, които имат разработени блогове от няколко години...май не е много време ;)
Изпитвам удоволствие от писането и ми е приятно, че се харесват и на други хора. Страхотно е силна дума, но признавам, че имам постове, които много си ги харесвам, и други, които не толкова :)

mahaji said...

Познавам те от други блогове като весела душа... Не очаквах такъв "dark weave" стил от теб (въпреки че точно такъв тип писания ми допадат)
:)))

Дано откриеш скоро Светлината. В крайна сметка Тя е около теб ;)

Bia said...

Я! Махаджи :)))
Радвам се да те видя в мрачния ми пост :)))
Както вече го разнищихме - става дума за настроения, не може по всяко време да си на черешата, поне не истински, а показната еуфория и "вечна" радост не са ми по вкуса. Когато ми е дарк, си го показвам :)

mahaji said...

Исках да кажа "dark wave", но ето че в бързината измислих нов неологизъм, който пасва идеално :)

mahaji said...

Няма идеално щастие, нито абсолютно нещастие. Всичко е проекция на ума!
Истински мъдри са всички онези, които осъзнават това!!!

Bia said...

Няма нищо абсолютно.
OK, почувствах се мъдра ;))

Nightwish El said...

Bia, на мен ми харесват и мрачните настроения. В крайна сметка разнообразието и контраста са важни. А красота има навсякъде...
И те четем! Не се притеснявай...:)