Thursday

Парченца свят

Шарени стъкълца летят във въздуха. Парченца от счупен пъстър свят. Полепват по дробовете ми и болят. Рисуват цветна приказка там, където се впиват в белотата на кожата.  И после. Затварям очи. Чувам ги все още да трептят точно преди да се забият. Тишина. После.
Карнавална музика. Танци. Люлка. Разпилени карти. Скъсани вериги. Начало. Нов свят. Без цветове. Не искам да замазвам пукнатината в него с боички.  Опростен свят. Чист. Все още.  Истински. Когато се чупи, от него не се пръсват с трясък  хиляди остри парченца, той обикновено тихо се свлича на две.
Задръж едното парче. Аз ще пазя другото. В зениците си. Може би някога ще съберем двете части.
Припомняй си това, когато  изгубен в търсенето на Смисъла,  се чудиш накъде води Пътят ти.

6 comments:

krasenn said...

Пътя е там, където има Сърце.

Bia said...

Значииииииии...на мен ще ми е трудно да намеря моя :D

Н.Никифоров said...

Опитваш се да забравиш, че имаш сърце или не вярваш, че другите имат?

Ели Маринова said...

http://photo-cult.com/showpic.php?aut=eliii&id=267208

Ицо said...

Смисълът идва с пътя. Дори да се изгубиш, да се луташ безцелно ... това е временно. Дълкбоко в себе си знаеш какво искаш и накъде отиваш. Трябва да вярваме в себе си повече. :)

Bia said...

Ники, имах предивд, че местонахождението на сърцето понякога не е просто в лявата част на гърдите, а много, много далеч. Трябва да разбереш къде. Не винаги ти е оставило бележка с обяснение къде отива ;)

Ели, много красиви!

Ицо, не винаги можеш да знаеш. А най-красивите неща намираш, когато не ги търсиш. Така е и с Пътя. Не знаеш още кой е твоят, но това означава просто, че началото му все още ти предстои. И това е толкова хубаво :) Иначе да, вярата в себе си е важна. Но по-важна е вярата в другите, а тя е по-трудната!