закъсняваш

Когато други мъже ми подаряват 

цветя, книги или пък бялото на душите си,

аз ги гледам снизходително;

чувствам се адски неловко 

и нетърпеливо поглежам през рамо,

чудя се защо се бавиш,

не е  ли време вече да дойдеш 

и да ме спасиш от целия този фалш,

и от риска да се оставя

някой най-сетне да ме обича истински 

и... аз да му отвърна?

Откраднато от Аделина



Автор Аксиния Михайлова

Queen

Да ме питаш дали съм истинска  -

- е по принцип доста глупаво.

Не че очаквам да не те интересува.

Но задаването на въпроси от подобен род само показва,

че вече си ме коронясал с тежкия накит на невярата, че ти се случвам.

А това е първата стъпка да отречеш всичко, само защото те плаши това колко е хубаво.

И въпреки това - знаеш го - истинско.

Аз знам колко по-лесно и приемливо е за другите

да потънат обратно в добре познатата прегръдка на фалша,

където да се чувстват сигурни.

[Piano] Four Hands

Половин чаша с кафе

разлива слънчеви кръгове

Цигарата, наполовина мъртва

С последен дъх

Рисува спирали

И търси път навън.

Вдъхновени

От дуетната им песен

Преплитат се пръсти

Над клавиатурата

И търсят ноти за финала.

...

Нощта беше мокра

И някак самотно-зъзнеща

Очите й притихнали

Извиха бялото си

Към деня за поздрав.

Утрото не беше

По-мъдро от обикновено -

Все още не знам

Накъде да вървя

За да пристигна навреме.

Вятърът

На промяната

Ме награди щедро

С повей очакване

да се яви Mузата.

...

Вървят преплетени

Пръстите ни

И без да  мислят

Дали се спъват един друг

Или пък се подкрепят

Избраха свободата

Която дебне отвсякъде

И тръгнаха нанякъде

Забравили за

Финалния недописан акорд.

[Минорен]

 

(Wish) I had an Angel

Защо

Когато

Аз нямам отговори

Не знам какво бих попитала

В застой съм

Но търся

и не виждам

Но знам

че очаквам

А нещото

все не се случва

***

Поглеждам в тези

големи чисти очи

и мисълта вече не е

Защо на мен ми липсва

радостта

от един такъв поглед;

и

за миг тя се превърна

в

Знам, че някой ден

ще ме погледнат

по същия начин

две подобни звездички

И всичко

ще е пълно

Past Redemption

Толкова късно. Толкова тъмно. Толкова тъжно.

Е да си спомняш всички отминали моменти,

които не можеш вече никога да върнеш.

Толква малко. Толкова злобно. Толкова жалко.

Е да се опитваш да ги отнемеш от другите,

които не можеш вече никога да прегърнеш

...

Толкова мое. Толкова чуждо. Толкова твое

Е да поглеждаш в очите на любимите

и да си представяш незабравените.

Толкова твое. Толкова наше. Толкова мое

Е да търся пътека през настоящето,

да намеря път към непредадените.

Fallen

...most of the world's great artists were depressed...

...are depressed writers better writers?...

and who the hell will save my soul now.

 
Enjoy the depths.

 

 

Of inspiration.

 

 

 

what. if.

и какво, ако не те потърся някога.
какво, ако не вдигна никога ръка към теб.
за ласка или наказание.
какво, ако не чуваш  сутрин  гласа ми.
какво, ако срещаш очите ми - два угаснали прозореца.
с полуспуснати щори, избелели от есенни ветрове.
какво, ако устните ми нямат и дума за теб?
нима ще заплачеш.
със сухи очи.
нима няма да ме обичаш вече.
както преди.
беше ли или не.
а уж любовта е между две души.
и знаеш ли - никоя от двете не поиска да я приюти
какво, ако е така.
кой ще разбере вината.
има ли я или не.
кой ще махне с вяла ръка.
ти или аз.
или и това няма да направим.
като последен жест към Идеала.
а ще го погребем под саван от бяло мълчание.
и ще отминем с неприлично отекващи стъпки.
ще палим тънки свещи от време на време.
ще сложим креп на входната врата.
всеки на своята.
и ще е лицемерно до кръв.
да тъжиш за смъртта на нероденото.

Butterfly effect*

В ръката ми има живот.

Той диша, усеща, пулсира.

И за разлика от някой робот,

той твърде лесно умира.

В ръката ми има живот.

Чувствам го чак до прасеца.

Но различен е тоя робот -

движи ми кръв до сърцето.

В ръката ми има живот.

Изведнъж ме обзема възбуда.

Разпервам дланта си-робот,

а оттам излетя...пеперуда.

*Днес една пеперуда разтвори криле върху дланта ми  и събуди желания...а ако утре сто пеперуди пърхат около теб, ще се усети ли торнадото на  ръба на Вселената?

22

Много се надявам, че виждаш в очите ми онова, което не искам да об(л/р)ека с думи, защото се страхувам да не избяга...

Sent-i-mental

Събуди ме дъждът

с пръсти барабанящ

по прозореца ми.

Не разбрах дали

ме покани навън или

искаше да остана

в прегръдката ти.

Без претенции за поезия, просто  няколко реда ;)

12 дата - 12 думи

Харесва ми това, че се повдигам на пръсти, за да те целуна.

Лаконично и клинично

Болнично бели плочки.

Мозайка на пода.

Скърцащи врати.

Стерилни спринцовки.

Би(о)логични отпадъци.

Чакане пред врати.

Млади хора с биопсии.

Специфичен аромат.

На болница.

Или на болка всякаква.

Животът е един.

Мога ли да (про)дам моя?...

А слънцето е пролетно.

Иронично игриво и весело.

Небето е саркастично безоблачно.

Теменужките в двора

пръскат силно упойващ аромат.

Анестезиолозите в Александровска

може да останат безработни...

Нещо

Photo: A. Kowalczyk

 

Нещо отлетя.

С криле на пеперуда.

Нещо се роди.

С дъх на ранна пролет.

Нещо все още чакам.

С поглед, обърнат навътре.

Нещо все още търся.

С треперещи пръсти.

В ръцете ти.

В очите ти.

Там има ли...

  

Нещо.

В което все още вярвам.

Нищо.

От което бих се отказала.

All that I am, All that I Ever Was

It's so easy. 

So simple. 

Do you think I want too much.

Much more than you could ever give...

If I lay here

If I just lay here

Would you lie with me and just forget the world?

....

Those three words

Are said too much

They're not enough

 

So Close To Heaven

“I would rather have had one breath of her hair, one kiss from her mouth, one touch of her hand, than eternity without it.”

And all I can breathe is your life...

Just another day

Шумно е. Тракат клавиатури и мишки.

Дразнещо и монотонно звънят телефони.

Очите ме болят. Главата също. Ушите ми пищят.

А времето е ужасно мрачно. И щорите са сиви.

Повдига ми се от срещи. Официалности.

Презентации. Приказки на "висок стил".

Best regards. Dear All. Fuck OFF.

Мечтая за усмивката ти.

На безлюден остров.

Sometimes...

Sometimes The One...

Is not the one that makes you feel sexy.

  It is the one that makes you feel safe.

Photo: l'enfer

Многолика

Днес не съм аз, буйна - изненадвам очакванията ти.

Река съм, разпенена, повличам и няма сила за съпротива.

Слънчев лъч съм, топъл, плъзгам се по погледа ти.
Капка съм, дъждовна, стичам се по устните ти.

Вълна съм, солена, притихвам в пристана ти.

Дете съм, невиннно, радвам се на чертите ти.

Жена съм, порастнала, очаквам искреността  ти.

Буря съм, ветрена, събарям нелепости по пътя си.

Такава съм, трудна, изкривявам в света ти паралели.

Птица съм, свободна, прелитам около вселената ти.

Нечакана съм, непредвидена...и бягам.

Преди да ме познаеш.

~*~*~

Днес заставам пред теб. Гола. Отдавна го очакваше, нали?

Наметнала съм само мрежеста рокля от невинност, с втъкани нишки от съблазън и тънки презрамки от циничност. Не стой така. Я по-добре стани и се обличай. Бягай.

Виждам в очите ти как с всяка секунда тук, с мен, ти затъваш все по-дълбоко в бездната. Бездна, от която можеш да излезеш само по въже, оплетено от нишките на моята разплетена одежда.