Здравейте, казвам се Н. и съм too much цял живот:
- прекалено емоционална
- прекалено чувствителна
- прекалено критична
- прекален перфекционист
- прекалено самокритична (защо ли само това ми звучи почти мелодично?)
- прекалено много очаквам всички да са като мен (съвестни)
- прекалено идеалистична представа имам за света
- прекалено много мисля
- прекалено много говоря
- прекалено много търпя/мълча
- прекалено много очаквам
- прекалено много се старая
- прекалено много искам
- прекалено много (се раз)давам
Този списък мога да продължавам до утре, защото имам 40 години стаж да слушам за всичките си негативни черти с етикет too much.
На 41 почти започвам да мисля, че не съм too much, а че много неща са too little. Дяволът е в мащаба. Така ми се иска срещу моите too much чувства да имаше реципрочност вместо критика и отвхръляне.
Но за това трябва too much love. А тя не е за всеки.