Thursday

8

Осем лета Ти.
Броя ги без да искам, сърцето бележи чертички по рамката на живота ми все по-високо. И аз ги следвам. Крилете ми са вече силни.

После си припомням колко повече пъти х 8 са раните, които ми остави.
И заспивам, усмирена, в тъмното на чужда зеница.
Но обичана.


Tuesday

Без.





Надявам се някога да я изпиташ. 

Любовта, без която живея.

Това не е клетва, а много специално пожелание. 
Любовта, без която живея, е най-чистото нещо, което може да се изпита в този свят. И е завинаги. Доколкото мога да разтегна със съществуването си завинаги-то. Поне моето. 
Очиства. Осмисля. На никого нищо не отнема.



Езикът е странно нещо. Ще се запита човек как пожелаваш някому нещо, без което живееш? Любовта, без която живея, е всъщност най-осезаемото присъствие въпреки това без.

Тя не липсва. Само ти