Лято е. Така започват всички прозаични текстове. Но за пръв път усещам всеки звук в тези две думи да отеква звънливо в душата ми.
Преживявам много първи неща и светът е ослепително интересен от изгрев до залез. Правя сапунени балони и ги преследвам с гърлен смях. Карам колело. Тичам по пясъка.
За първи път плавам. Имам морска болест. Прегръщат ме две нежни ръце, чувам отблизо сърцето на мама и се успокоявам. Всичко е наред.
За първи път съм на остров. За първи път опитвам солен карамел на брега на морето. Новата ми тениска е лекьосана безвъзвратно, но всички гледаме на това като на печат от мил спомен в паспорта на живота си.
Още не летя, но усещането е почти същото, сигурно е.
И докато откривам света, от двете ми страни има по една силна, но мека длан, която ме държи и в същото време насърчава да се пусна сам напред.
Усещам безопасност, сигурност и много любов с полъх на приключения и вълнуващо начало. И тримата преоткриваме живота, безвремието и щастливата безцелност.
В центъра на снимката съм аз, а тези двамата се гледат от двете ми страни с обич и се питат без думи "Ние ли създадихме това магично същество?!"
Почти на 4 съм. Почти на 4 сме и тримата.
Благодаря ти, че ми даде второ детство, с всичко, което някога ми е липсвало.
Обичта е само предпоставка, но сама по себе си не е достатъчна, за да те научат как да летиш.
Време, поспри за миг, не препускай. Искам още от синята магия на детството му.
Почти на 4 съм и не искам да губя нито секунда, защото знам, че няма да имам друг шанс. А ти бързай да пораснеш, това е мисията на малките пътешественици. И нека си спомниш с любов за това лято, когато бъдеш отново на 4 някой ден и отново правиш пъстри сапунени балони, а някой търси утеха до сърцето ти.