Всичко

 Докато май за поредна година се къпе в дъждове, а липите още се свенят да разпуснат аромата си над града като момиче - току-що измитите си коси, аз седя на терасата, гледам вълшебната светлина по залез, която пречупва едрите капки над планината отсреща, и отговарям на световни въпроси като “Аз кога ще порасна много голям, и ще бъда ли много умен?”. Автоматично отговарям, че ще станеш най-умното момче на света и на секундата се замислям, че всъщност искам да бъдеш най-щастливото момче, а не задължително най-умното.

И някой ден като седиш на терасата и гледаш златната светлина по залез, пречупваща едрите дъждовни капки на някой  ранен май, да знаеш с цялото си сърце, че си най-обичаното момче.

И това е най-важно от всичко. 

too much for a life

 Здравейте, казвам се Н. и съм too much цял живот:

- прекалено емоционална

- прекалено чувствителна

- прекалено критична

- прекален перфекционист

- прекалено самокритична (защо ли само това ми звучи почти мелодично?)

- прекалено много очаквам всички да са като мен (съвестни)

- прекалено идеалистична представа имам за света

- прекалено много мисля

- прекалено много говоря

- прекалено много търпя/мълча

- прекалено много очаквам

- прекалено много се старая

- прекалено много искам

- прекалено много (се раз)давам

Този списък мога да продължавам до утре, защото имам 40 години стаж да слушам за всичките си негативни черти с етикет too much.

На 41 почти започвам да мисля, че не съм too much, а че много неща са too little. Дяволът е в мащаба. Така ми се иска срещу моите too much чувства да имаше реципрочност вместо критика и отвхръляне.

Но за това трябва too much love. А тя не е за всеки.