Wednesday

too much for a life

 Здравейте, казвам се Н. и съм too much цял живот:

- прекалено емоционална

- прекалено чувствителна

- прекалено критична

- прекален перфекционист

- прекалено самокритична (защо ли само това ми звучи почти мелодично?)

- прекалено много очаквам всички да са като мен (съвестни)

- прекалено идеалистична представа имам за света

- прекалено много мисля

- прекалено много говоря

- прекалено много търпя/мълча

- прекалено много очаквам

- прекалено много се старая

- прекалено много искам

- прекалено много (се раз)давам


Този списък мога да продължавам до утре, защото имам 40 години стаж да слушам за всичките си негативни черти с етикет too much.

На 41 почти започвам да мисля, че не съм too much, а че много неща са too little. Дяволът е в мащаба. Така ми се иска срещу моите too much чувства да имаше реципрочност вместо критика и отвхръляне.

Но за това трябва too much love. А тя не е за всеки.


Thursday

Soul trippin'

 Мислите ми напоследък много често отлитат към онова връщане в Португалия, което се оказа връх на свободата ми. Никога преди това не съм си представяла, че ще съм така смела да мина сама по всички познати пътища, и да покоря още непознатите, въоръжена само с една раница и шапка, взета назаем.

Така и не намерих време да опиша това преживяване, сега се замислих, че са минали девет години и вече не мога да си представя, че е било реално.

Аз, навигацията, най-необходимото, и освободено от всякакъв багаж съзнание. По празните пътища по крайбреижето, и по горските пътеки, защото в тях винаги се крие магия, и много рискове. Юли се оказа чудесен момент за обследване на тази страна, защото хората не обичат жегите. 

Често се връщам там мислено и се възхищавам на онова свое Аз, което нямаше никакъв проблем да бъде насаме със себе си с дни, километри и спомени, тежки колкото света върху раменете на Атлас.

Сигурна съм, че онази приключенска част от мен е все още някъде там, и зове за завръщане.

Този път с някого, на когото да покажа света си без условия.

Всъщност, в Португалия съм била два пъти и всеки път безпаметно влюбена - първия път в мъж, а втория - в себе си. Какво ли още мога да намеря там?