живеем по номадски почти
много слънце и ръцете ни сплетени в сила, завладяваща света
нашия свят, различен от сивото и бетона, съвсем далеч от суетата,
където няма значение колко лайка имаш на снимката
дали имаш голям офис или собствен апартамент
дали децата ти ходят в частна градина
дали входната ти врата е по-скъпа от тази на съседите.
живеем на ръба на света, в крайната точка на мечтите
в която вадим хляба с ръцете си,
същите, с които се прегръщаме изцапани
същите, с които те пляскам по дупето, докато твоите са заети
и същите, с които галиш косата ми на заспиване
говорим нескопосан испански, плуваме и нося харпун
нямаме нищо против рошавите прически, неогладените дрехи
пясъка навсякъде из къщата
сърф в задния двор
две кучета, надъвкани обувки пред прага
скърцащ дървен под и люлеещ се стол, за който се надпреварваме
щастие в най-чиста форма
просто, лесно и истинско.
сърцето на скитника не иска да знае къде
иска да намери с кого
и да отплава към щастието