Тактиката ми изключвала това да му казвам и пиша мили неща. Дори не знаех, че имам такава. Просто винаги се държа огледално.
Сънувах тази нощ, че пак сме в онзи автобус, но той не седеше на пода. Погледът ми го намери при обход на задната седалка и усетих, че усмивката ми изпепелява речни корита. Не е страшно. Просто съм себе си.
Ще издържиш ли?
Очаквах моите изследвания да покажат сърдечни проблеми и високи нива на неконсумиране на хубавите възможности. Оказа се друго. Животът е кучка, само че бясна.
В хороскопа му за тази година пише, че е подходящото време да се ожени за жената, с която е. Тези астроложки се побъркаха.
Или по-скоро аз не съм наред да чета хороскопи изобщо, още повече неговия. Той не е с жена, а с мен и това е всъщност доста спорно. Налагам вето на сватбите. Особено на тези с негово или мое участие в главните роли. И особено тази година. И в следващите 3-4.
Определено си мисля за котешка къщичка. Някак не искам да мисля за котешката тоалетна. Може би не всички мъже оставят капака вдигнат, но всички котки пикаят в пясъка.
Да се съсредоточим върху очакването да получи изненадата. Ще е като треснат. Забранила си си, казва, да си мила с мен. Позволил си си, казвам аз, да си въобразяваш, че си над нещата. Чувствам се хладнокръвна до безмозъчност. И само чакам да избухна вместо фойерверки.
Този жест не е мил и не е изпуснато признание. Той трябва да ти покаже, че мога много (повече). Просто действам огледално. И изчакващо. Защото ти пръв ще свалиш гарда на самозабраните. За да ме накараш да направя същото.
