Днес аз искам да избягам от студа. И от този навън, но повече искам да избягам от студа между хората. Все по-често си мисля, че наистина всеки има у дома си една вана, която всяка сутрин пълни с лед и там подготвя тоалета си за деня. Аз взимам горещ душ.
Излизам навън и освен, че замръзвам от минусовите температури, замръзвам като шушулка и от хладните, забити в земята погледи на хората, които срещам по улиците. Светът ли свърши? Или наличността от усмивките на щанда в кварталната бакалия е изчерпана? За сметка на това всички сте си купили грижи, виждам, и в бонус към тях -10% от цената за дълбоки хоризонтални бръчко по челата. Не е лесно, наистина, да се усмихваш винаги. То не е и задължително. ще прозвучи като клише и е, но нали знаеш колко повече ти коства да си намръщен?
Пускаш щорите на черупчицата си и се затваряш там. Убежище ли търсиш? От студа? Извади ваната, напълни я с любов вместо с ледени кубчета и си подсигури дълга ароматна вечер в нея. След това извади парчето тънък като стъкло лед от лявото си око и си позволи да заплачеш. Ако ти е тъжно. Ще стопиш много от онова вътре, което държи хладината в гърдите ти. Прегърни някого. Дори да е човек, за когото на първо четене не би дал и пукната стотинка. Вдигни поглед от паважа. Как ще видиш светлината пред себе си като не вдигаш очи към нея?
Да направим с възможния живот... възможно най-доброто. Зарадвай се на малкия си успех тук и сега, помисляй "Можеше да е по-лошо" по-често отколото "Можеше да е по-хубаво". Не чакай да се сбъднат нереални мечти, за да отвориш вратата на малките радости. Да се обичаш...
Когато видиш срещу себе си усмихнат непознат, не бързай да го слагаш в графата "Луд" и да се питаш на какво толкова се усмихва. Спри се и се запитай защо ти не се усмихваш. Няма ли поне едно нещо в живота ти, за което си струва да изразиш, че се радваш.
Всяка сутрин срещам едни и същи хора до пътя си към метрото, знам вече палтата, панталоните, акесоарите на всеки от тях. Толкова много сутрини, в които се разминаваме и се поглеждаме, въпреки, че не се познаваме. И тази сутрин една от тези непознати, разминавайки се с мен, с усмивка каза "Добро утро". Стана ми странно, но аз също съм била в ситуации да съм запомнила нечия физиономия и да си мисля, че едва ли не познавам лчино човека. И това обикновено са приятните лица на усмихнати хора. В които ми е приятно да се вглеждам.
Приятно ми стана от тази сутрешна "грешка" на непозната-позната. Усмихнах се до уши и не можах да спра да се усмихвам чак до влизането в офиса. Стана ми топло. От "доброто утро" на някаква непозната жена. И тази топлина ми държа доста по-дълго от хладината в твоя поглед, намръщен, бързащ гражданино на света. Дори бих искала да мога да ти дам малко. Затова утре, ако някой непознат те поздрави с усмивка...не бързай да гледаш с недоумение. Просто приеми емоцията и я остави да пусне корен в теб. Повярвай ми, веднъж покълнала, ще полагаш много специални грижи за нея.
