Недоспиването и умората, болките в кръста и тъмните кръгове под очите ми изчезват за миг, когато се усмихваш насреща ми в малките часове на нощта и стискаш ръката ми в тъмното. Понякога плача от умора, и се топя от щастие едновременно.
Чудя се какво име да дам на това странно разтърсващо усещане, породено от усмивката, в която виждам 100% себе си, която кара душата ми да прелива от безусловна любов - но такава, каквато никога не съм изпитвала към собственото си същество. Толкова е ново и като скок с парашут.
Трябва да започна да ти пиша писма, за да ме познаваш някой ден такава, слаба и неуверена, но цялата сърце.
И трябва да започна да пиша нов речник, защото думите не ми стигат, а все ми казват, че добре съм си служела с тях.
3 comments:
Ей такива писания, с малко думи, ама от най-топлите и най-усмихнатите са ми любими.
Ти пък още ли го четеш този блог, вече не е модерно :))))
Ihr Blog ist sehr inspirierend und aufschlussreich. Fortfahren! ❤️️
Post a Comment