Преди да ми се случиш, обичах да се смея, но не знаех, че някой харесва това. Усмивката ми беше като на повечето хора, уклончива. С нея или без, животът продължаваше същият. Макар че, както каза навремето един познат - Ей така като се усмихнеш и човек започва да вярва, че на земята има Щастие.
След време осъзнах, че после съм се научила да се усмихвам широко, широко... Някъде във времето, след като ми каза, че винаги си харесвал моя смях. Някъде там се е зародила тази усмивка с всичките ми зъби на показ, която показва две неща в живота на средностатистическата жена - някой изключителен я е заобичал, което я е накарало и нея самата да се заобича. С всичките си зъби на показ.
Тази любов поне е завинаги. И загубата, която я усилва като wifi екстендър. Както намирането ти направи усмивката ми по-широка...
No comments:
Post a Comment