Saturday

Докато мия прозорците след последния пролетен дъжд, ме осенява вдъхновение. 
Още колко ли дъждове ще оставят следи по стъклата ми... няма значение. Ще мия след всеки и ще се радвам на блясъка, макар и за кратко. 

Носовете на кецовете ми тъжно гледат към парка. Никой не ги извееде на разходка този ден. 
Нижат се пред очите ми моменти. 
Март, шоколадов сладкиш, капучино в картонена чаша. Рукнал ненадейно дъжд. Сапунени цветни мехури. Слънчеви очила. 
После пясък, мента, налудничави физиономии, запечатани от фотоапарата. 
Тихи следобеди в кафенето. Всеки с книга в скута си. И все пак заедно повече от всички наоколо.

Някои неща може би трябва да останат минало. 
Всички тъгуваме по Изгубения свят. Може би именно, защото е изгубен.


1 comment:

Anonymous said...

Напоследък като те чета винаги се присещам за музиката на Lana Del Rey...
Може и да грешна, но ако ти беше музикант вероятно щеше да си направила албум като нейния или обратното: ако тя можеше да пише толкова добре - щеше да "списва" твоя блог :-)
Ето линк, където може да се види една от нейните песни.
http://www.youtube.com/watch?v=HO1OV5B_JDw

Някои от текстовете на песните й и текстовете тук дотолкова събуждат идентични усещания, че едва ли не ги е писал един човек...