Monday

Onrush


Пътищата се вият пред мен както никога досега. Или както винаги са ме зовяли без да ги чувам, защото имаше за какво да се обръщам назад и бях пуснала корени. Корени в сърцето си. Които не ме пускаха да погледна по-далеч от утре.
Хубаво е да си свободен, да нямаш нищо, което да те закотвя на едно място. Хубаво е да си представиш как от утре всичко е зад гърба ти, предстоят ти сигурно хиляди трудности, но ти искаш да ги изпиташ всичките, за да разбереш накрая дали струваш достатъчно сам пред себе си. Тихата тъга по неизпитите бири в парка, по неизвървяните есенни алеи... Сигурно ще си остане, където и да отида.
Но всичко е преходно. И другарчетата за разходки също. Другарчетата по емоция най-вече. Далеч от очите винаги значи далеч от сърцето. А времето лекува всичко.

Искам. Искам. Искам.

Да скоча без парашут, за да изпитам силата на крилете си.

8 comments:

J said...

Скачай!
Само така ще разбереш колко си силна...

Змей said...

За другарчетата за разходка не мога да се съглася.
Те остават.
Дори да ги вдигнеш в три сутринта с въпроса 'спиш ли'.
Те са там. За да те сритат, когато имаш нужда.
И, за да събудят някой път и теб…

أمل said...

Добре де!:))
Надявах се да бъда опровергана :Р

who I used to be said...

"Далеч от очите винаги значи далеч от сърцето."

Ако това беше вярно, сърцата ни щяха да бъдат празни.
Пък и нали за това е сърцето - да помни и да вижда, когато очите не могат. :)

أمل said...

Ех, не, това мисля, че си е валидно :)
Твърде малко невиждани очи са останали незабравени.

YMY said...

Възразявам срещу преходността на другарчетата за разходка и за "далече"-то от очите и сърцето... И днес просто ми се възразява, страстно ми е някакво, трябва ми караница, че да си изпуша качествено! :-D

Test said...

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Емили Дикинсън

أمل said...

даааа, много хубаво стихче :)))