Friday

Фобии



Дали има диагноза обвързанофобия. Понеже май от скоро съм лепнала някакъв вирус, срещу който смятах, че имам непробиваем имунитет.
Започвам да мисля обаче дали моята връзкофилия не е била заболяването и сега  съм в процес на оздравяване, а показателите се нормализират?
Понеже когато си слагам червило и се оглеждам, изпитвам ужас да бъда нечия, мисля за себе си като за самостоятелна единица и това ми приляга напълно. Другото ме напряга.

А преди не ми хрумваше никак да си сложа червило.

Страх от изгубване на себе си в цялото. Не. Това няма как да се случи. Имам индивидуалност в повече.
По-скоро ме човърка неприятното проглеждане отвъд безоблачното небе на чувствата.

 Толкова лесно е, станеш ли нечия, да се превърнеш в несебе си в собствените си очи, защото твърде лесно в очите на другия ставаш завладяна крепост.
А завладените крепости бързо се разграбват и пътят зове към нова плячка. Човекът е ловец. И обича вещите. Особено заграбените.

Но бързо ги захвърля в ъгъла с другите си трофеи, без да забравя години наред да бърше с лека ръка прахоляка от старите и  със същата тази ръка милва още непостигнатите.

Излиза, че дори най-неврзачната жена се превръща в обект на преследване поради фактора непритежаване.

Сигурно чета твърде много клюкарска преса, но разбирането, че години наред си бил лъган до подигравка е повод за кръвопролития.

Tолкова лесно е, станеш ли нечия, да се превърнеш твърде скоро в ничия, че се възхищавам на жените, които все още си мечтаят да се омъжат и да сложат подписа си под договор за притежание.
Изключвам онези влюбени луди, които не могат да дишат самостоятелно. Толкова са малко. Чета я Тея и знам, че е от тях.

Но останалите лястовици са черни.

9 comments:

Змей said...

Нещо сме черногледи май, а?

أمل said...

по-скоро реалисти.
и самовлюбени :D

Sunshine said...

Съгласна съм, малко са влюбените личности. Повечето са обикновени отражения на връзките и половинките си.

Елена said...

Въпрос на възприятие...няма нужда да си нечия, можеш да имаш всеки, като трофей и той да бъде нечий/ничий или твой, за толкова за колкото ти стиска или ти се иска :)

Zvetanka Shahanska said...

Ставаш нечия и се претопяваш, ако искаш и позволиш. Всичко зависи от самия човек, дали му стиска да води битки за собствената си идентичност или се предава, защото е по-лесно.Така че всеки да се сърди на себе си.

Unknown said...

c'est la vie - хем сърби, хем боли...:)

Sunshine said...

А дали изобщо можем да се сърдим на себе си заради нещо такова? То е въпрос на начини на обичане, на това каква личност си.. някои обичат по един начин, а други по друг. Някои лесно губят себе си, придобиват съвсем различна форма или стават подчинени на любовта си. Въпрос на сила може би, или характер, или разбиране. Важното е да се чувстваш добре, във връзката, която имаш. Нищо друго не е от значение.

أمل said...

Можеш да имаш всеки, ако си ничий... И тук пак е твърде субективно.
Иначе - не сърби, не боли, даже е много добре, просто свободата е сладка, другите перспективи са две и вече казах, че едната е рядко постижима, но пък единствената, която си струва.

Кой кого претопява е сложен въпрос, понякога и двамата така се обръщат на 180 градуса, че дори на 360, че обратът не дава никакъв резултат, защото докато аз застана на твоето място, ти си дошъл на моето и пак се разминаваме.

Хората се обичат различно. Едни обичат другия, други обичат повече себе си, трети предпочитат свободата си, докато не ги тресне: 1. сляпата неделя; 2. страхът от самотата; 3. нежеланието да се делят от масата и в крайна сметка - вливане в нея; 4. среща от третия вид и преобръщане на възгледите.

Ама че глупости изписах.. :D

Важното е едно - докато не обичаш себе си истински, не можеш да обичаш и друг, нито пък ще те обича някой. Всичко хубаво започва от любовта към собственото Аз, писала съм го десетки пъти, но вече знам, че е абсолютна истина.

Anonymous said...

Не мисля, че са толкова малко влюбените луди :) Много от тях просто се опитват да го скрият или отказват да го приемат, защото дори тази форм на лудост е недепустима в днешното общесто...