Friday

Щрихи #300


Непознати момчета ми подариха червени лалета и широки усмивки.
Снегът през април явно иска все пак да ми напомни за леда в душите на хората. 
Чадърът ми се обръща от вятъра и косата не ме слуша. 
Неочакавано ми харесаха дъждовните капки по клепачите ми. Някак свободни са. А с тях - и аз. Душата ми се къпе.
Втора седмица фотоапаратът ми е в сервиз. Чувствам се полусляпа.
Градът е малък, когато не можеш да намериш търсеното. Да, дори този град, в който все се оплакваме от пренаселеност и разстояния, трудни за ежедневно превземане. 
Болят ме краката от обиколки, но много се надявам да си е струвало за поне една бегла усмивка по устните ти.

Един смс, изпратен от хиляди мили разстояние е прекрасно нещо в необичайно студената пролетна нощ. 
Продължавай да се усмихваш. 
Някой някъде ти отговаря.




5 comments:

Borry said...

Все повече забелязвам как при теб няма и едно обикновено изречение.Всяко е изпипано..има някакво вълшебство и красота в изказа ти.

Teya said...

много симпатично :)

Lil said...

Мокър и усмихнат разкош...

nessy said...

Прекрасно е!

أمل said...

:)))

благодаря