Sunday

Love Is Such A Crazy Thing

...I've been down this road and back again
Learned my lesson and it was that love is not my friend...
Опасявам се, че Любов е, когато разумът и всичко останало казва - забрави! - но нещо отвътре - може би сърцето - не слуша. Защото любов е явно да обичаш въпреки себе си. Не можеш да спреш само защото повече не искаш да изпитваш нищо. Не можеш да махнеш с ръка и да свиеш зад ъгъла. Можеш да изпитваш ярост, сляпа. Можеш да си мислиш, че мразиш. Да отричаш. Да казваш жестоки думи. Но всичко това е просто инстинктът за самосъхранение, който се опитва да те спаси от собствените ти чувства, които се опитваш да изгониш.

Истинските неща са красиви.

Красивите неща често са (само)унищожителни.

Любовта е болка. Вече имам съмнения дали толкова силно можеш да усетиш, че си жив, когато те обичат и си щастлив. Лесно изглежда тогава да кажеш, че обичаш. Лесно е тогава да крачиш напред.

Трудната любов, онази, в която си сам и която гониш като бездомно куче, а тя стои на прага ти и гледа тъжно...тя те кара да усещаш всяка частица от себе си жива. Макар и болезнена. Най-жив си преди да затвориш очи. Последната глътка въздух е най-сладка сигурно. Само твоя.

Изглежда формулата на щастието е да се оставиш да те обичат повече отколкото ти обичаш...



17 comments:

J said...

...да се оставиш да те обичат...
Според мен средно положение няма, винаги единия обича по силно.
А формулата е различна при всеки, ние сами я пишем според това, какво е щастието за нас.

أمل said...

"винаги единия обича по силно"

това и аз мисля. просто зависи ти кой ще избереш да бъдеш - който обича до болка, или когото обичат...това е. по-изгодно е второто, разбира се :)

Magiosnika said...

Може да е по-изгодно, но това дали ще те направи по-щастлив? Едва ли.

أمل said...

да си щастлив и да обичаш са две различни неща...в повечето случаи :)
щастието е надценено в днешно време. повечето хора са щастливи точно когато всичко е "по план".

J said...

Влюбените не са ли щастливи...поне за малко :)
Понякога си пускам ето това:

http://www.youtube.com/watch?v=pze4NxCOjg0

أمل said...

да си влюбен и да обичаш не е едно и също

أمل said...

21-above_and_beyond_feat_richard_bedford-thing_called_love__club_mix 2010 (0daymusic.org).mp3

you know :D

Plamena Markova-Koleva said...

Това е нещо, в което (може би тъпо и упорито) се карам да вярвам непрекъснато - можем да се обичаме еднакво силно. Просто го показваме различно.

أمل said...

E, всички вярваме, докато не се случи грубо да ти покаже реалността, че не е точно така :)
Но е хубаво човек да вярва по-дълго. Значи още не е свален от облаците!

Змей said...

Всички обичаме по различен начин, защото сме различни. Защото сме хора(или поне повечето от нас;) ).

да си щастлив и да обичаш са две различни неща...в повечето случаи
Тук обаче не ме съгласи. Когато обичам съм щастлива. Както и когато съм обичана.
Обичта е щастие. Щастието е обич.
Останалото е въпрос на нагласа, предполагам.

أمل said...

Искаш да кажеш, че независимо дали теб те обичат, ти си щастлива само поради факта, че обичаш? Звучи адски възвишено, но не го вярвам :)

Змей said...

Само, защото не ме познаваш.
П.п. Вече споменах, че съм отвратително наивна, нали? ;)

J said...

Змейко, ставаме двама :Р

أمل said...

това само ме радва ;)))
пък и ако е заразно, да се завъртя около вас повечко?

Змей said...

Надявам се да е заразно. И да нося заразата със себе си. :)
Между другото, най-сладка е първата глътка въздух. Тази, която поемаш, когато постигнеш мир със себе си. Когато вече си заразен.

Plamena Markova-Koleva said...

Надинка, хора различни, ситуации различни. Във взаимоотношенията нищо не е черно или бяло, още по-малко в любовта, затова такива обобщения са невъзможни. Но докато ти го вярваш, за теб ще бъде истина. Аз лично смятам да си запазя моята истина :)

أمل said...

Мила Плами, разбира се, че е така. Различни сме и всеки си има истина. Аз споделих по-горе моята. Не я натрапвам на никого :))