Monday

Don't Forget...


Осъзнаването, че си сам е донякъде трудно за приемане. 
Приемането на факта, че си сам е красота, когато заедно с него си дадеш сметка, че всичко тепърва предстои. Когато погледнеш с очи, които горят със светлината на незапочнатото. А то е магия. Дава крила и тласък. И Пътят вече има смисъл. Когато вървиш към Нещо, което искаш да се случи. Когато чакаш, но и търсиш. Когато гориш. Когато живееш. Когато намериш своя смисъл в себе си и знаеш, че ще го намериш и извън...А него го има и само теб чака, да го откриеш. Да го обикнеш. Да му дадеш живот. Да си осъзнато сам, означава, че си подготвил до себе си място за някой, когото очакваш с цялото си същество. За когото си разчистил всеки ъгъл.

Живеем по веднъж. Обичаме много пъти. Животът е низ от моментите, в които обичаме. И от онези, в които търсим обич. Да се откажеш от търсенето е все едно да сложиш край на живот.

Всеки край е начало, нали. Всички това повтаряме. Защото е вярно. И искам да вярвам, че ще бъде различно. Затова имаме повече от един шанс. Имаме избор. Имаме чувства. Имаме мисли. Имаме надеждата си. Имаме способността да виждаме цветно.

Да обичаме.
Да оцеляваме след това.
Да кървим.
Да се раздаваме.
Пак.
Да пазим вярата в онова, което е трудно за вярване.

Знам, че може да бъде различно.
Знам, защото равновесието е неизбежно.
Всички получаваме онова, което сме дали.
Понякога с малък времеви лаг.

Вярвам.
Да си сам означава, че онази лудост тепърва предстои.

I see crazy people.
[Are] We [are] all one of a kind...
Just [don't] forget the thing called Love.


5 comments:

yoanamil said...

J said...

Много хубаво си го казала: "Вярвам.
Да си сам означава, че онази лудост тепърва предстои"

أمل said...

Мдам, вярвам. Особено след няколко питиета. Искам да знам дали за компютрите няма такова устройство като в скъпарските коли - някакъв дрегер, на който ако лъхнеш и си пил, да не пали? :)

J said...

Хахаааа, сега всичко си идва на място :р
Това ли била музатааа :D
Вече нищо не ме учудва има всякакви "джаджди".
Яко ще е да ти сканира усмивката и по нея да преценява в коя фаза си :§

Змей said...

И за какво ти е?
Толкова неща щяха да останат неразказани и толкова красиви истории щяха да останат ненаписани...

Да пазим вярата в онова, което е трудно за вярване.
- това ме изпълва. :)

П.п. Понякога се чудя дали знаеш, че си от третия вид...