Tuesday

The Secrets Are Out

Сигурно сте забелязали с трепет затоплянето на атмосферните условия в последните дни. Най-вече над София. Ще ви разочаровам - никаква пролет не иде. Просто прегряване от усилената ми мозъчна дейност напоследък.
Резултатите са доста скромни, но ще ги споделя.


А именно:

1. Хората си прощават в името на нещо голямо. Когато най-голямото нещо у двама души е Егото (на единия или и на двамата), прошка няма.

2. Когато мозъкът ти обработи информацията, че благодарение на Егото си си извършил най-невероятната простотия, и след като си наясно с точка 1., единственото, което можеш да направиш, за да продължиш да съществуваш е:
Започваш усилено да ходиш на фитнес. Тренираш до припадък горна част - гърди, гръб, раменете особено. Ще ти е нужно, за да можеш да понесеш на крехките си плещи вината и да си я носиш дълго. Може би на конче. Важното е, че ще те яхне и това е. Няма да те пита. Така че започвай да тренираш.

3. За последното си умотворение съм сигурна, че някой ден ще получа голямо признание. Затова от сега заявявам - моля да уважавате авторството ми. Всичко в този блог е плод на гнилия ми мозък. Освен снимките. Има 1-2 мои, но другите са от значително по-способни хора, качили труда си в нета.
Забравих за какво говорех. Аха.
Третото прозрение.
Внимание. То е:
Във връзките е като в градския транспорт - редно е да изчакаш възпитано отстрани, докато хората слязат и тогава да се качиш. Иначе няма как да има място за теб.

Това е. Съжалявам, че днес заваля, но трябваше да се излея вече.
Снимката е на Гери. Просто невероятна.Случайно попаднах на нея в Google, търсейки вече не помня какво.

21 comments:

krasenn said...

Умопомрачение, самосъжаление, депресия ...предлагам да продължиш с нея - страхотно пишеш в това състояние!! ...Внимавай да не загубиш Музата, с някоя усмиФка и издайническо пламъче в очите- предимно от радост ... :)))

mahaji said...

Егото е това, което понякога/често/винаги ни дърпа назад и надолу...

"Мозъкът лъже, но сърцето знае". Ах, този далекоизточен копнеж!

أمل said...

Николов, брилянтен сарказъм по мой адрес. Оценявам :))

Махаджи, сърцето е просто един ши*ан мускул. Не може да знае нищо :D

mahaji said...

:)))

Излез малко от словесната обвивка, Bia ;)
"Мозъкът лъже, но сърцето знае". Въпросът е какво избираме за нашите мисли и действия - пове/л/ите на сърцето (интуицията) или предсказуемостта на мозъка ни (логиката)...

أمل said...

Разкажи ми как точно отделяш мисълта от чувставта си понеже все си мисля, че подобно нещо е твърде невъзможно. Интересно ми е, може пък да греша. :)
Още по-малко може да става дума за избор - да чувствам или да мисля. Това е едно клише, което за мен лично звучи адски абсурдно :)

mahaji said...

А защо да е невъзможно? Защо се влюбваме, защо плачем, защо понякога ни идва да правим идиотски неща? Нима това е мозъчна дейност?! :)

أمل said...

Ми спорно е доколко сърцето като орган се влюбва. Има много теории, включително, че това е просто химична реакция и то с отражение именно в мозъка ;)
В поезията всичко е в сърцето, но май само там. Сълзите що пък да са от сърцето? Представи си сега - мислиш си за нещо, става ти тъжно и се разплакваш. Значи все пак всичко е в главата. Как шще го наречеш е въпрос на философия ;)

krasenn said...

Спасова ... :))

DreamDragon said...

Всяка мисъл рикошира в стените на кладенеца и се множи в хиляди други, все по-разяждащи. Няма универсални рецепти за излизане от там. И няма място за търсене на вина, че си последвал интуицията (или че не си). Включваш на разум и се заемаш с нещо, което със сигурност знаеш, че е хубаво, стойностно. Че можеш да го направиш и то много добре... с "гнилия си мозък" :)
И знам, че няма да спреш.


П.П. Приятно ме изненада със снимката! Благодаря за хубавите думи! :*

أمل said...

Няма да спра какво? :)
Снимката много точно пасна на мисълта ми. Търсех нещо подходящо, попаднах на нея, хареса ми и чак тогава видях, че източникът е твоят блог :D
Maлък нет, малък свят.

DreamDragon said...

да твориш!

Никой не е имунизиран срещу сривове и депресии, а вярата в себе си се гради най-вече от нас самите. Ама ти си го знаеш всичко това :)

Хей нет, хей ти роден наш, както казва deni4ero :D

أمل said...

Хм, различните състояния си имат своя чар. Все едно да кажем лошо за есента, понеже почти вискчо умира. Умира, но как!
Красиво :)))

DreamDragon said...

Умирането в едно състояние е само крачка в посока към следващото.

Красиво е, вярно!... Скоро не бях виждала така красиво излята болка. Иска ми се да видя пак и красотата в полет..., когато разцъфнат пак криле :)

Н.Никифоров said...

Има случаи в които капанът, който сам си изградил неусетно, щраква. Капан изграден от представите ти за правилно и неправилно, от повелите на разума и сърцето, от нещата с които не искаш да направиш компромис, защото вече няма да си същия. Щраква и няма излизане. Въпреки, че в написаното от теб си намерих спасителна връвчица, по която да се измъкна.Благодаря ти!

أمل said...

Надявам се. Скоро.
Благодаря, Гери ;)

أمل said...

Ники, човекът е 50% от това, което смята, че е и 50 % от онова, което отрича да е :)
Спасителна връвчица има винаги. Поне може винаги да се обесиш на нея :D
Понякога и това е изход.

Beijaflor said...

1. Състоянието, в което се намираш на мен ми е известно като "синдром на бисерната мида". С две думи - песъчинката причинява БОЛКА и спасявайки се от нея мидата създава бисери. :)

2. Как да отделяш мисълта от чувствата? По Мартенски - както отделяш Пижо от Пенда :).
Ако ти се слушат подробности в това ти състояние драсни и ще се постарая повече....

3. Хареса ми "градският транспорт". В този ред на мисли само да ти напомня (но знам, че вече си се сетила и сама), че винаги ще има и друг автобус :):)

Поздрави!

أمل said...

Интересно :))
Иначе за градския транспорт - може би трябва да допълня, че винаги има претоварени линии и не толкова натоварени линии, автобуси, за които много чакаш, такива, с които пътуваш дълго и задущно, такива, от които слизаш на първата възможна спирка и предпочиташ да вървъш сам..ъъъ исках да кажа "пеша".. и т.н. ;))
Радвам се, че се отби!

Н.Никифоров said...

Всякакви алегории са възможни, или думата е метафора :), но те са за външна "употреба". В разговора със себе си, метафори не са нужни. Образите и мислите не се нуждаят от "превод". И ако си позволиш смелостта да не се самозалъгваш, ако търсиш отговорите навсякъде, то не винаги има спасителна връвчица. По-скоро я има ако си избереш приемлив компромис. Или пък приемлив начин да се излъжеш отново. Ползването на връвчицата за обесване е не изход , а прекратяване на участието в играта. Поне в това полувреме.

Lupe dy Cazaril said...

Ъххх...

Не искам да коригирам всячески общото настроение, защото на мен ми харесва как пишеш. Просто имам една забележка, ако искаш изтрий коментара.

"1. Хората си прощават в името на нещо голямо. Когато най-голямото нещо у двама души е Егото (на единия или и на двамата), прошка няма.

2. Когато мозъкът ти обработи информацията, че благодарение на Егото си си извършил най-невероятната простотия, и след като си наясно с точка 1., единственото, което можеш да направиш, за да продължиш да съществуваш е: "

В една връзка (била тя интимна или не) има два или повече индивида, всеки от които е носител на свое собствено Его, своя собствена Его-идентичност. Това, че те имат връзка Е в резултат на нуждите на Ида, чието задоволяване се ограничаво в рамките на позволеното и приетото (Алтер-егото).

Затова ако има простотии, не мисля че е разумно да се вини егото. Въобще да се вини който и каквото и да е, защото няма да е последния път, а и колкото и голяма да е простотията почти винаги може да се намери добра страна от случилото се, която да рефлектира, стига да бъде възприета и осъзната.

Една от особените функции на вината е да поттиска съзнание, а така и поведение. Животът комай е по-кратък, за да си заслужава да поттискаме съзнанието и да ограничаваме поведението си, хм?

أمل said...

Хм. Първо, ако си забелязал, не трия дори заядливите коментари на разни анонимки, които се обаждат из дупките си от време на време. А мнението на човек, който има какво да каже по дадена тема, винаги е полезно. И това, че е различно или може да прозвучи като критика на моето, не е причина да вадя гумичката и да трия. Нали? :)
Така. По темата. Казала съм, че прошката е нещо голямо, случва се, когато хората имат нещо помежду си, в името на което да направят това и "Когато най-голямото нещо у двама души е Егото"...тогава явно го няма другото голямо нещо, което да случи чудото на прошката. Не виня Егото. Аз си обичам моето. Но и знам, че понякога съм си правила лоша услуга с него. И с гордостта. Психологически профили не мога да правя, не съм компетентна, но знам, че всичко прекалено вреди. Това съм казала в т.1 от поста :)))