.

 Преди години един мъж, когото обичах лудо, ми направи също толкова луд скандал от ревност, че съм пазарувала с друг мъж в ИКЕА. В очите му аз бях изневерила на нашата бурна любов - с битовизъм, защото женската ми същност искала мъжът да е близо до мен всеки ден и да купуваме заедно хавлии, а не да покорявам света отвисоко с орлите.

Години по-късно определено мога да кажа, че мъжете, с които пазаруваш в ИКЕА са онези, с които не само можеш да живееш, но и които стават за обичане, защото носят у себе онзи по женски бленуват уют и чувство за сигурност, с които всички сме закърмени. 

А мъжете, с които никога не стъпваш в ИКЕА, без които не можеш да дишаш, но без които се научаваш да живееш, и то щастливо - те не стават за обичане. Те стават за спомен, за рана, за тъпо напомняща за себе си болка. Без капка битовизъм. Само фантазия. И понякога се чудиш дали изобщо е било. 

Beware мъжете, с които никога не правите нещо битовистично и по икейски досадно. Те знаят, че няма да пазаруват с теб хавлии. След тях събираш основно останки. И чакаш някой да дойде да ти помогне да си сглобиш сърцето, от което все някое парченце остава липсващо.

Лято’24

 

13 лета по-късно част от мен тича по същите тези плажове, по които някога обикаляхме до след залез, яде праскови и се смее звънко. 

По-добрата част от мен.

Най-хубавото нещо, което някога съм създавала.

И получавала.

Истинската любов. За която наистина се научаваш да правиш компромиси и да прощаваш от дъното на сърцето си.

Време е да преминем напред. За нови места, на които да ядем праскови. Без тъга и без мисли, скрити зад тъмното на очилата. Без тиха меланхолия по залез. Без тънки сърдечни бодежи посред най-чистата радост.

Време е.