19 06

Ето че животът бавно се върна във вените. Плашещо помитащ, но по-пълнокръвен отвсякога. Сънят не идва дълго след полунощ и адреналинът пулсира бясно, а жаждата, онази вечна жажда... тя не познава граници, но те кара да познаваш себе си.

Лятна лавина от страсти. Протести. На колела. Искри. Усмивки. 

Всичко с бясна скорост си идва на мястото, за да компенсира дългата летаргия на очакването.

 Свободата да полетиш без страх и да обичаш живота си отново. Изискват време след многото счупвания.

Но носят след себе си най-сетне случвания.

Дано.

15 06

1.  "Обичам те". Но темата за личното му пространство е най-честата тема на разговор и то - неприятен.

2. "Обичам те". Но трудно се решава да е с теб, а после може да се сърди и да не ти говори с дни и седмици.

3. "Обичам те". Но само докато си недостижима. После някак всичко се изпарява. Въздух под налягане.

Хайде стига "но" наистина и стига всички сте ме "обичали". От такова обичане ми се иска вече...

ако може някой просто да се усмихва, когато върви срещу мен. 

Пък нека на думи ме мрази.