There ain’t no room
For things to change
When we are both so deeply Stuck in our ways You can’t deny how hard I have tried I changed who I was To put you both first But now I give up
Понякога един акорд може да обърне душата ти наопаки, да изрови от хастара й накъсани на хиляди парчета от многократното пране стари писма, търсещи път към някого, но останали неизпратени.
Един акорд има силата да те върне стотици дни назад в други есенни дни с мирис на канела, топло кафене, две книги, две ръце и един безмилостно тиктакащ часовник, който отсича кога сърцето ти трябва да спре на пауза. До следващия път.
I had no time to choose What I chose to do...