Имам комуникационен проблем. И не се състои само в трудността да изкажа емоциите си чрез писане така че да бъдат разбрани правилно. Имам цялостен комуникационен проблем и недоспиване поради среднощни упорити опити да обясня на някого, че всъщност не правя никакви опити.
И лягам в два, обикновено затръшвайки сърдито лаптопа. Омръзна ми от анализи каква съм и каква не съм, спри.
Искам просто да съм себе си, да съм подпийнала в петък вечер, да се прибираме с клатеща стъпка към апартамента ми, да се събуждаме с махмурлук и да се хилим глуповато, да казвам wft, майната ти и к'во ти пука. И да се възмущаваме как е възможно някой да пуши цигара в 8 сутринта.
Йоана ме вдъхнови снощи. Вдъхнови ме и тази сутрин, когато прочетох сигурно 200 съобщения в чата, от които лъхаше среднощна по женски споделена освободеност. И освободена споделеност.
Харесва ми. Напомня ми на мен понякога. Когато знам, че съм сама, защото така искам и когато знам, че мога да взема всичко, стига да поискам.
Намерих няколко чудесни нови блога. Пре-поствам ги на страницата си. Цитирам ги, за да ви запозная. С нещата, които ме впечатляват приятно.
Много се радвам като попадна на нещо различно. Понеже в последно време ми се струва, че повечето хора пишат твърде еднакво. Дори аз. Понякога започвам да пиша и ми се струва, че звуча като някой друг. И спирам. Трия и затварям страницата.
Сигурна съм, че и сега звуча като някой друг. Изпитвам комуникационно безсилие.
Тази сутрин написах две-три изречения. Трябваше да кажа директно 'съжалявам за снощи' и 'липсваш ми'. И щях, ако не се налагаше да ги напиша.
Мразя това, че думите осакатяват емоциите ми със своята недостатъчност.
