Този път

Среднощните ми прозрения ме разсмиват на сутринта, но това не значи, че съм размислила.

Повтарям: У всяка жена спи по една мръсница, която се събужда, когато жената започне да спи с точния мъж...

Чета, че това лято  моден цвят ще е карамелът. Значи идеално ще пасваш върху кожата ми, ако реша да следвам тази тенденция.

Таня смята, че е сладко, Таня смята, че трябва да се боря.

Не съм съгласна. Ако Аз и Той сме по-хубава двойка от аз и той, то е защото на първата снимка съм уверена, че стоя здраво на земята и за да ме накарат да се отлепя ще трябва магия. Истинска. И нито нанограм по-малко.

Защото нямам време и желание за половинчатости и компромиси със себе си. Нито за битки с нечие минало. Моето е достатъчно войнствено.

Или съм Тя и това е ясно, или  гарата, влакът и далечна дестинация с еднопосочен билет.

Защото няма как да съм чакалня.

Мога да съм залив, пристан и убежище. Може би донякъде ще се опитам да съм котва. Стига вълноломи.
И не става дума за прегръщане.

Този път ще трябва да е нищо. Или пък завинаги.
Трябва да е просто. Като дишане.
Или довиждане.

Вместо равносметка

Тази година нямам равносметка. Понеже всичко беше екстремно различно и не се побира в рамките нито на равното, нито на сметката. Достатъчно е да кажа, че съм щастлива.

Когато миналата година я предизвиках, не знаех, че ще ми отговори подобаващо.

Беше различна. Беше по-добра. Беше повече моя.

Промених се. Не знам дали съм по-добра. Но съм повече аз.

Изминалата година с една дума - беше чудесна.

Последните й дни бяха малко противоречиви. От дива еуфория до самоприземяване от време на време. Защото е полезно.

Завърши така, както започна - на новодобавено на картата ми място, с хубави хора.

В първите дни с новата ми приятелка аз знам какво искам.

Нови предизвикателства.  Нови емоции. Нови места.

И никакви стари компромиси.

2011 не ми даде само едно от исканите неща.

Значи през 2012 е време...

Вярвам, че ако нещо не се случва по-дълго от очакваното, то е само защото за най-хубавите неща понякога се чака малко повече.

А аз се научих на търпение.