Обичам

BREAKFAST AT TIFFANY'S, George Peppard, Audrey Hepburn, 1961 Copyright © Courtesy Everett Collection / Everett Collection

Обичам да слушам музика, определяна от другите като депресарска. Обичам да се прибирам пет минути преди да си легна. Или да правя секс на незатворена входна врата.

Обичам да се събличам пред вдигнатите щори. Не, не съм ексхибиционистка. Когато няма воайори.

Обичам да танцувам сама в стаята. И да си представям какво бихме си казали. Ако си пишехме с теб.

Понякога обичам да драскам. Радо му вика писане.

Обичам общите чатове, когато оставаш сам с някого и забравяш, че другите ще четат, когато заживеят онлайн след няколко часа.

Обичам сутрините, когато съм сънувала. Сънища, от които крайниците ми треперят.

Обичам да очаквам дъжда, под който ще тичам. Не знам дали ще търся котарак на име котарак или просто ще търся себе си по среднощните улици.

Обичам. Да обичам. 

Нетърпелива съм.

"Понякога" е диагноза

Понякога ми липсваш.

В момента понякога е толкова настойчиво, че се стъписвам.

Да ми липсваш значи, че си някъде далеч.

Да си някъде далеч означава да имаш свободата да отидеш на поне хиляда места.

Да обичаш значи да се събудиш на хиляда и първото място някоя сутрин с желанието да си точно тук, с ръка под главата ми.

Понякога ми липсваш.

И това е хубаво.

Всичко друго е неистинско.