Юни

Юни от години не е същият, сякаш без да сме на някоя фестивална поляна, слънцето не иска да се покаже, а небето излива гневът на хиляди номади, които са принудени да се закотвят някъде в последните месеци. 

Тази година като цяло,  ми е страшно изпитание. Чудя се дали за теб е по-добра, всъщност - надявам се за теб да е по-добра. Сигурно съм си заслужила всички спънки, за да наваксам пропуснати уроци, да раста, да опитвам да съм по-умерена, да приемам, да прощавам. И успявам донякъде, но болката винаги променя у теб нещо, което искаш, и нещо, което не осъзнаваш, че ще се промени. Не точно ефект на пеперудата, но мисля, че ти би ме разбрал.

Събуждам се понякога след някой сън, в който си идвал и се питам дали по същото време вятърът е помръднал завесата в спалнята ти. После се сещам колко си зиморничав и че не спиш на отворен прозорец. 

Знам, че светът ще се върне към нормалното в един момент и от сега усещам, че ще бъда на още много нови места, където ще те липсвам.