Момичетата, онези момичета

Две момичета на по чаша вино обсъждат защо не могат да бъдат средностатистически. 

Защо не харесваме слаби и послушни  мъже, защо не ни привличат онези, които са готови да сложат пръстен на ръцете ни, защо жените тип "съскащи принцески" си намират най-грижовните спътници. 

И много други защо-та, чиито отговори ни карат да се смеем високо в лятната вечер. И да си даваме сметка, че просто имаме смелостта и глупостта да искаме повече от петгодишен инвестиционен план от типа "запознаваме се -  2 години - годеж - 1 година - апартамент - 1 година - куче -  1 година - дете".  Всички познаваме такива идеални двойки, от снимките им във фейсбук, семейните празници и сутрините, заснети и инстаграмнати с филтъра на щастието.

Допиваме бутилката и вече знаем, че просто искаме повече, а повече от гореописаното е понякога само неслученото. Онези мъже, които те белязват завинаги с рана, а не с пръстен, със страха от неочаквана среща, който витае, докато смъртта ви раздели и по-силен от него е само страхът, че никога повече няма да се срещнете. Мъжът, когото не забравяш в добро и зло, когото обичаш в бедност и болест, в радост и тъга - твоите такива. Защото единственото, което ви свързва е някаква нишка лудост, а не съвместно съжителство.

Осъзнаваме, че  няма да сме от онези, щастливите, с годишнините, отбелязани със снимка във фейсбук. Може би ще сме от онези момичета, които запомнят  една-две дати, на които ще си сипват чаша вино и ще броят пропиляните години, в които са обичали някого по-силно от всичко, въпреки всичко и от това не се е получило нищо. Просто защото не могат иначе. Защото с него са токсична двойка, защото няма как да изградят стандартното, но сърцето й се свива всяка година по същото време. И се чуди дали и той помни.

Доливаме си чашите, смеем се, дишаме с пълни гърди, толкова силно мечтаем за бъдещето, правим си планове по момичешки и знаем, че няма да влезем в стандарта на света около себе си. Свободни сме да признаем пред себе си, че не се чувстваме неудобно от това, че не оправдаваме очакванията. Че така сме щастливи по своя си начин.