Чиста обич в мръсни условия

Откакто те видях с отворени очи, не тръпна при мисълта за теб. Откакто запях онази наша песен на един глас само, вече не ми липсваш. 

Никога не си бил истински. 

Откакто го разбрах, не страдам за ръцете ти. Всъщност, пръстите ти са къси и имаш аграрни нокти. 

Откакто се събудих, не ми липсват устните ти. Всъщност, доста са непривлекателни откакто знам как могат да лъжат с усмивка. Фалшива до гадене. 

Пълен си с измислица.

Откакто те виждам ясно, не страдам, че те няма. Ти всъщност си си там, където те намерих - на дъното на себе си, търсейки нещо различно от кал.

Откакто се отърсих от заблудите, дори не помня, че беше изтръгнал душата ми и я владееше. Върви по дяволите, всъщност, май друго няма за казване.

Откакто знам колко е грозна душата ти, не мога да спра да се учудвам как съм намирала нещо красиво в теб, за да те обичам така, както други са заслужавали, но така и не са ме накарали. 

Откакто се  изчистих от теб, съм много щастлива. Всъщност, никога не можах да заплача заради теб. Бях щастлива, докато бях в мъглата ти, станах по-щастлива като осъзнах от какво съм се избавила. 

Откакто виждам как прилагаш същите номера на други, се надявам те да бъдат по-умни от мен. Всъщност, не знам кога ще спреш да мачкаш хората, само защото ти си смачкан и изгубен.

Ще ти простя и този път, само дано ти да можеш да  си простиш за това, което си. 

Благодаря, че ме научи на чиста обич в мръсни условия. 
Готова съм. Да бъда всичко, което не съм  знаела, че мога да бъда. 

Когато ще си заслужава.