Thursday

 
Не мога, хич не мога. Не те разбирам.
Виждам я всяка сутрин. Жената, която те обича. Сънена още, с онзи жив, но малко мътен блясък, който сънят оставя в очите, с бухнали уханни коси, с малко розовоподпухнало на върха на бузите и ръце, които по детски бързат да прегърнат.
Всеки ден я виждам и не разбирам как ти можеш да преживееш дори и ден , започнал без тези малки неща, които просто ме влюбват в живота. И в нея.
 
 

No comments: