Човек се учи цял живот. Човек учи най-добрите си уроци, когато губи, когато е бос.
Никога не иска това, което има и не умее да даде превес на днес над утре. Всеки ден очаква да му се случи нещо хубаво и все вярва, че някой следващ/а ще си струва повече.
Ще си струва точно толкова, колкото можеш да платиш. И нито грам по-малко.
Вярно е, че по принцип приемаме да ни обичат точно толкова, колкото мислим, че заслужаваме. И ако се съгласяваш да слезеш под чертата, това си е твое решение, за което не можеш друг да обвиниш.
Понякога трябва да загубиш някого, за да намериш в себе си дупката, от която трябва да се измъкнеш на светло. И все пак да загубиш този някого е доста по-страшно за него. Защото теб загубата те учи как се държи крехък порцелан. А на него му дава единствено шанс да продължава да търси поредното счупване.
1 comment:
В любовта ми се струва е най-хубаво да тънеш в невежество. Но винаги, като малко дете, все ще изгубиш, изтървеш, забравиш. И научаваш много добре последните три изречения. Поздрави за текста.
Post a Comment