Отказва да се предаде, бърза все напред, но забавя понякога крачка в страх да не подмине нещо ценно. После се обръща назад за равносметка, под чертата на която винаги пише "Сега" е много по-добре от "Тогава".
Продължава да живее, да иска и да разполага според сърцето си, да не се отказва от себе си и упорито да се държи за идеята, че няма да се откажат от нея в най-критичния момент - когато в душата й е пуснал отровен корен плевелът на вярата в Хората.
Нарича се Надежда. Глупачка. Любов. Наивница. Вяра. Изгубена кауза. Или както си изберете да я наричате.
Важното е да я малтретирате с мярка, така че да оцелява след всеки удар. И да се връща за още.
1 comment:
Това ми хареса! Браво, поздравления! Ако имах много свободно, определено аз мога повече да чета такъв тип текстове :)
Post a Comment