Wednesday

Morning

You can only come to the morning through the shadows.
J.R.R. Tolkien
Толкова би било хубаво, ако животът ми беше нещо като неделно утро в началото на май. Не спирам да го мечтая. Както и да правя палачинки, облечена във възголям мъжки халат, небрежно боса и рошава, като излязла от задушаващо досаден романтичен филм, в който всички заживяват щастливо и никога не дават накрая как Тя и Той се карат за пари, погрешни решения или неистини.
Искам да закача пътната карта на света на тавана над леглото си и да чертая пътувания, докато заспивам. Пътувания, в които подготвям поне два броя куфари, а не само моя, който ми е все тая дали ще загубят някога някъде.
Искам да направя толкова много неща преди да се събудя, изтрезняла от вярата, че мога да постигна всичко. И най-накрая да е сутрин.

4 comments:

trubadur said...

Много сладък текст. Ма повдига въпроса как можеш да си прилежно боса и рошава, кажи ни, о, водачо, и ни замъкни към светлината :)

أمل said...

прилежно не знам, аз знам небрежно :))

trubadur said...

то някъде там трябваше да включа, че изразът радва много, ама веднага предизвиква желание да се научи и как става по другия начин (щях да напише и някъде думичката антипод, да покажа, че и мен са ме замеряли с дебели книги, ама няма), но типични за мен - физическите ми недостатъци (в случая - забрави да надраска половината думи, дето трябваше) попречиха на епиката, разиграваща се в празната ми тиква да се осъществи - въй, живот... :P

Sunshine said...

Ох, да можеше да е май доживот.