Когато сутрин в просъница чуваш мокрото булевардно бръмчене под прозорците си, още преди да погледнеш, вече знаеш, че ще е един от онези дни. Има нещо много специфично в звука от автомобилни гуми по мокър асфалт. И все пак поглеждаш през щората. Сняг, дъжд или каквото и да е там, нещо мокро, което те кара автоматично да направиш крачка назад и да се бухнеш отново в завивките, за да потърсиш още малко топлинка и убежище в тях. Два часа по-късно се събуждаш с онова усещане за тежест, когато си "преспал", защото организмът ти е свикнал вече на не повече от 6 часа сън и се съпротивлява, карайки гърба да те боли от осемчасовото излежаване. Автоматично ровиш в хладилника и правиш закуска от всичко, което намериш. А то не е много, защото дни наред подминаваш супера. Просто забравяш да пазаруваш. Кафе обаче винаги има. И кафява захар. Две ябълки стоят в очакване на плота и цял ден се сещаш за секунда да нахапеш едната, но веднага забравяш и в крайна сметка така и не го правиш. Вчера изми прозорците, а сега гледаш влагата, която се стича по тях и ги зацапва. Най-обичаш да ти се из*ерат на метенкото. Добре, че захвърли препарата на шкафа, уж за да го прибереш по-късно.
Отваряш лаптопа. Неговият "прозорец" е сух, но запрашен. И пак си натрупала много файлове върху него. Типично по женски. Разчистваш, сортираш. Повечето са снимки. Слагаш ги в някакви папки, за да са лесни за намиране и после никога не успяваш да ги откриеш сред стотиците мегабайти.
Плейлиста с любимите от youtube не е и наполовина изслушан. Но пък те подсеща за парчета, които си забравил, че обичаш. Приятно е да те върнат към нещо, което си обичал, да си дадеш сметка, че още го обичаш и същевременно да можеш да му се усмихнеш без усмивката да е леко накриво.
Търкаш плочките в банята. Мръсотията винаги се нагнетява във фугите. И повечето хора като пода на банята ти, имат твърде много фуги стане ли дума за почистване на всичко загнездено. И петната винаги остават да личат. Псхотестовете те определят като INFJ с натъртване на F. Мразиш унифицираните определения, но това, което прочиташ за профила си, е твърде точно.
Мислиш си, че в отношенията с другия имаш две опции - той да иска да се грижи за теб или да не изпитва потребност да го прави. В първия вариант имаш нови две опции - за него са се грижили и у него е възпитано чувството за отговорност да прави същото или - за него никой не го е правил и той иска да се научи да го прави за теб. И в двете ситуации би било чудесно да му позволиш да го прави. Или да се научи да го прави. Ако за момент само забравиш страха си да свикнеш с нещо, което лесно можеш да изгубиш точно когато си се отпуснал да бъдеш... обичан.
Мисля, че ще започна да вярвам в съществуването на Сатурновите дупки.
