Чисто

 Разчиствам телефона си, попадам на много забравени моменти, сякаш преди векове - усмихнати сме, щастливи и влюбени, далеч не безгрижни, но това никак не личи от озарените ни лица. Заедно можехме всичко, въпреки че тогава още не го знаехме. 

Имахме моменти, когато нямахме маса и столове, а кухнята ни стоеше още в кашоните, но за сметка на това бях купила чаши за вино, а ти беше донесъл ароматни свещи. И светът навън изчезваше с последните слънчеви лъчи, когато стената се превръщаше в кино екран и гледахме почти като на лента мечтите на големите.

Толкова малко и толкова много са тези години, че се плаша колко много неща съм забравила, но трепетно очаквам новите. Като това денят да започва в 5 с едно малко вълшебство, усмихващо се помежду ни.

Толкова много и толкова малко едновременно, и всъщност всичко, което може да си поиска човек.

Наздраве за следващите години като миг. Дано са щастливи. 

Архивно, 2015, декември 1

 живеем  по номадски почти

много слънце и ръцете ни сплетени в сила, завладяваща света

нашия свят, различен от сивото и бетона, съвсем далеч от суетата, 

където няма значение колко лайка имаш на снимката

дали имаш голям офис или собствен апартамент 

дали децата ти ходят в частна градина

дали входната ти врата е по-скъпа от тази на съседите.

живеем на ръба на света, в крайната точка на мечтите

в която вадим хляба с ръцете си,

същите, с които се прегръщаме изцапани

същите, с които те пляскам по дупето, докато твоите са заети

и същите, с които галиш косата ми на заспиване

говорим нескопосан испански, плуваме и нося харпун

нямаме нищо против рошавите прически, неогладените  дрехи

пясъка навсякъде из къщата

сърф в задния двор

две кучета, надъвкани обувки пред прага

скърцащ дървен под и люлеещ се стол, за който се надпреварваме

щастие в най-чиста форма

просто, лесно и истинско.

сърцето на скитника не иска да знае къде

иска да намери с кого

и да отплава към щастието