Your favourite sweater

 Аз съм удобният ти стар пуловер, който беше с теб във всякакви приключения -

Непланирана вечер на морския бряг или

Случайно замръкване в планината -

С мен да наметнеш раменете на харесваното момиче, с което говори до късно по пълна луна.

Аз съм онова удобство, което не забелязваш освен ако не ти липсва, забравено някъде. Онзи комфорт, който понякога бъркаш с обикновеност. Онова ежедневно приемане за даденост, нещото, което не изисква никаква грижа и към което се завръщаш неминуемо, уморено захвърляйки красиво изглеждащи и привличащо погледа други одежди. Аз отдавна не съм нещо, с което се перчиш.

Аз съм комфортът, в който се обличаш, когато си себе си. По мен може да има петна и недостатъци, причинени от небрежна употреба или дългогодишна дружба. Може да не искаш да те виждат с мен, защото не нося полъх на изисканост. Може да си забравил, че някога съм била вълнението на новото и яркоцветното.

Аз съм топлият спомен, в който се загръщаш, изморен от хладината навън, след като затръшнеш входната врата и съблечеш очакванията на обществото и своите собствени.

Аз съм онова, към което вътрешно си привързан без да усещаш, без да искаш, без да цениш и без да пазиш и обгрижваш.

Аз съм.

И не говоря за пуловери.

Завръщане

Бях забравила, че това място се появи в опит за самолечение преди толкова много години.

Ето ме пак тук, в опит да се излекувам, но този път не за да търся любовта с отворено сърце, а за да позволя на натрупаната в мен любов да разцъфти, свободна от вечна тревожност. 

Госпожа Тревожност, която бях преодоляла успешно преди много години и без която живях дълго свободно и безгрижно. Но ето че тя се завърна с новата ми житейска роля, и може би е тук отново да ме научи да се боря за правото си на щастие, което често приемаме за изначална даденост, а не е.

Отново съм тук, за да приема и заобичам новото си аз, за да не предавам нататък травмата. 

Дано и този път това място си свърши работата.

Тогава ме научи да обичам себе си. Сега искам да ме научи да се запозная с новото си Аз без осъждане и без тъгата отминалото. 

Прегръщам онова момиче на 25 и сега знам, че е била красива, умна и достойна за любов. Липсва ми. Но се надявам някой ден да прегърна една зряла и намерила пътя си жена. Единствено не можах да се откажа от дългите й момичешки коси. Учудващо, те отиват дори на новата жена, която ме гледа в огледалото сутрин.