ти си*

бялото на любимите ми кецове

каишката на цветния ми часовник

полъхът на летния ми парфюм

трепетът, който се лута в гърдите ми преди полет

вълнението при опознаването на всеки нов град

пошираните ми яйца с бекон

любимото ми 'добро утро' в 5 a.m.

и часът прегръщане насън след него

любимото ми 'тръгвам към теб'

шоколад и чипс с чушка едновременно

совиньон блана, който те научих да пиеш

джаз във вторник вечерта

любимата форма под ръцете ми

премреженият поглед над лицето ми

съненото мърморене вечер

неочакваното събуждане

моето мърморене сутрин
ако е нямало неочаквано събуждане

причината да броя часовете до следобеда

слънчевите очила, в които се оглеждам

и още много неща  

тепърва

да дописвам 

*след като те бях класифицирала като 

"всичко, от което нямам нужда"

малко бях позабравила коя съм, малко се бях изгубила в това да бъда глупаво щастлива

да вярвам, че сега е различно (забелязали ли сте как сме свикнали да вярваме, че всяко нещо, което ни се случва, е различно, неповторимо и не като при другите?)

изоставям наклонения шрифт на дните и нощите с теб, за да се върна в правите редове на петолинието си, въпреки че аз нотите мога само да ги чета, но не  и да ги изпея правилно
обичам скования фон на живота си, дори когато е соло

дуетите понякога са твърде уморителни за самотните бегачи, които не разбират от музика