Thursday


На дъното на лятото ми се счупи вярата.
Когато крилете ми бяха най-разперени, не защото исках да летя високо, а защото исках с тях да прегръщам.
Неочаквано се опитаха да ми счупят крилото. Е, счупиха го с точен удар. Болката беше смъртоносна почти. Но когато ти се иска много, не умираш. Оцеляваш, за да изпиеш всичката мътилка от дъното. Не вино от глухарчета, а горчивка.
Както вдигнах до дъно чашата с пелина, така вдигнах глава и си го влачих това крило шинирано, въпреки болката. Нямаше те да бършеш сълзите, за които ти си виновен. И слава Богу, защото  как се бършат сълзи с ръката, с която преди това си ударил злостно.
После се заех да си лекувам егото. За да му мине на сърчицето. С вода и сол, накратко - изплаках морето и после плувах в него.
И сега крилете ми пак са широко разперени. Ще летя, то се е видяло. На кого му е притрябвало летище, когато има небето.

No comments: