Изобщо не разбирам защо още ме връхлиташ в сънища, след които ми е нужно време да осъзная къде съм. Защо в тези сънища ме обичаш по-осезаемо от тогава, в реалността, и защо винаги е топло и слънчево, толкова непривично за онзи уж винаги дъждовен и мрачен огромен град, който аз кой знае защо - съм виждала само усмихнат и ярък като априлски ден. 

Кога ще бъда свободна от миналото, или по-точно - кога ще се превърнеш най-сетне в минало, където ти е мястото?

.

 Преди години един мъж, когото обичах лудо, ми направи също толкова луд скандал от ревност, че съм пазарувала с друг мъж в ИКЕА. В очите му аз бях изневерила на нашата бурна любов - с битовизъм, защото женската ми същност искала мъжът да е близо до мен всеки ден и да купуваме заедно хавлии, а не да покорявам света отвисоко с орлите.

Години по-късно определено мога да кажа, че мъжете, с които пазаруваш в ИКЕА са онези, с които не само можеш да живееш, но и които стават за обичане, защото носят у себе онзи по женски бленуват уют и чувство за сигурност, с които всички сме закърмени. 

А мъжете, с които никога не стъпваш в ИКЕА, без които не можеш да дишаш, но без които се научаваш да живееш, и то щастливо - те не стават за обичане. Те стават за спомен, за рана, за тъпо напомняща за себе си болка. Без капка битовизъм. Само фантазия. И понякога се чудиш дали изобщо е било. 

Beware мъжете, с които никога не правите нещо битовистично и по икейски досадно. Те знаят, че няма да пазаруват с теб хавлии. След тях събираш основно останки. И чакаш някой да дойде да ти помогне да си сглобиш сърцето, от което все някое парченце остава липсващо.