Wednesday

Köln



личен архив 2016





Mosel



личен архив 2016

Tuesday

чистник

не си прави труда да ми подреждаш апартамента на тръгване,
ако преди това си ми разхвърлял душата



Wednesday

старите места

всички стари места, където копнея да се връщам, са онези - с теб,
сякаш очаквам, че там ще ни открия такива, каквито бяхме:


може би по- малко обичащи, но без новите рани



Once again

Тя го гледаше радостно и доверчиво като малко момиченце. „Това момиченце ме остави веднъж - мислеше той. - Може да ме остави още веднъж... Може ли да се разчита на него? А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.“

Опитах. Отново не успявам. Провалих се в очите ти - отново избирам да си тръгна,
както отново те избирам всеки път, когато става дума за обичане.
Още веднъж се давя в осъзнаването -
предпочитам да ме боли от липсата ти, отколкото да си тук, убивайки обичайки ме по твоя начин. 
Пак няма да разбереш, че си тръгвам, за да не те намразя. Тази любов ми трябва, когато те няма. Ще си я взема само за себе си и ще се уча да я храня, когато са й прерязани корените,  да я отглеждам сама и да пазя извора й от камъните, с които се опитваш да запушиш буйния й поток.
Ти не си моето "в добро и зло". Ти си моето зло завинаги, което ме направи по-добра по мъчителния начин.
Заслужила съм го в много предишни живота с нещо много грешно и страшно.
Това да те обичам, когато ме режеш парче по парче и злостно извиваш до пречупване фините кости на надеждата, че все някога ще ме обичаш истински. Ще ме обичаш силно... до прощаване.
Иначе няма какво да те излекува.
Моята  душа, просната на дръвника - явно не стига.















Портокали

снимка: Личен албум

Friday

светофари

на светофара всички пресичат на червено;
само влюбените, дето се целуват със затворени очи
пропускат цялото зелено
даже два пъти
поне