Wednesday



Априлското небе не спря да плаче за прегръдки. Може би май ще го обича повече...




Monday


girls just wanna have fun -
бяло вино в ранен следобед
и голяма чаша кафе в събота сутрин
с много скъп на сърцето приятел
почти никакви равносметки
освен - ТРУДНО ми е, ама м-н-о-г-о
но вярвам, че е временно
мога всичко, знам го, мога
само искам да има с кого

29.
бледочервени лалета
"хапвай годжи бери и всичко ще е 6"
толкова много любов

благодаря Ти.
за всичко, което имам
и за всичко, което си ми взел
за да ме научиш
да бъда

уча се още и бъркам
но  ме има
понякога не ти е нужно онова
dare for more
а просто да обикваш живота.











Friday


За поредна година шибаните кестени почти са цъфнали и за пореден път аз просто ще си го напиша в блога. Защото по това време на годината като опитам да разкажа на някого за кестените, или ме гледа като полезно изкопаемо, или ме е пратил да го духам - дейба и козата селска. Тя от какво друго да се вълнува освен от кестени и върби?
 А така ми се ще на някого да кажа "Обичам когато са цъфнали тъпите кестени" и без да му обяснявам каква е разликата между белите и розовите и на коя улица точно, а просто да му покажа как слънцето се муши сънено между листата им сутрин и той да ме разбере от раз. Ама истински, а не само да ми кима съгласително, само защото се надява да ме опъне в близка перспектива.
Майната му.
Почти съм като онази, която казала на свой познат "Чувствам се ужасно дебела и самотна" и той й казал "Не е вярно, покажи ми къде точно си дебела" и тя - супер pissed off от цялата работа - му отогворила "Сега да не поискаш да ти покажа и къде точно съм самотна?!".
Така. Почти са цъфнали. Шибаните кестени.
 Отново.




Wednesday


Стига. Гледай напред, той вече го прави  ми казват общите  приятели.
Някой ден ще разбереш, че за всяко нещо си има причина и понякога причината не е там, където ти се е искало.
А Той-просто-се-появява-за-да-ти-покаже-как-всички-други-са-били-просто-те е единствената надежда наистина да погледнеш плахо напред.
С любов, усмивка и мъничко тъга  те срещам.
И спомена за една буря, след която незатворените прозорци нямаха значение, защото докато песента на дъжда бавно отшумяваше по покрива, настана време за песента на щурците. Която всеки слуша сам.

Уморих се неволно да утвърждавам това, което силно искам да опровергая.


Monday


Ще ме разпознаваш в чуждите парфюми, ще ме усещаш в топлината на чужди длани, ще търсиш искрата ми в други огньове и ще ме виждаш в ненарусивани картини, в заскрежените образи на зимните прозорци и в пясъка на лятото. Ще прелистваш пожълтели страници, по които съм оставила бегла следа.
Ще ме чакаш по срещите си с други, ще ме търсиш с поглед по старите места, ще се припознаваш в косите на другите, в роклите на непознати момичета, в песните, които не сме слушали заедно. Ще ме търсиш, когато ме няма, без да си разбрал, че си ме пуснал от високо и вместо да падна, аз съм разперила криле.
Ще ме търсиш, докато разбереш, че всъщност си търсил да видиш себе си в две влюбени очи.