Не става за четене

Пиша и трия, говоря, но повече искам да замълча, защото думите ми крещят с моя глас от безсилие, а аз не съм такава. Винаги са ме ужасявали хората, които могат да ударят телефона си в стената, за да не направят нещо по-лошо. Агресията е новата чума.

Понякога си давам сметка, че за тези изблици има причини и това е адски тъжно. Никога не си застрахован, че няма да те докарат до тиха лудост, а после до пълно безумие.

Предпочитам да пиша и ми е все тая кой ще чете. Знам, че дори да го прочетеш, пак няма да осъзнаеш какво казвам. Трудно е. Да погледнеш на себе си с чуждите очи. Да погледнеш на мен с очите, с които трябваше да ме гледаш всъщност. Ако това, което говориш е истина.

Тихата ярост ме застига рядко, но достатъчно силно, за да треперят ръцете ми с дни след това и да пуша много цигари.

Не мразя, не съм сърдита. Просто полудявам от невъзможността да отворя очите ти за фактите. Ти сигурно би казал същото за мен. Все тая. Толкова е късно. Спи ми се. Като на любовта ми. Която заспа стогодишен сън, ама от онези, от които не те чакат да излезеш.

Смятам, че си служа добре с думите.

Греда. Когато се опитвам да обясня болката, гредата е навсякъде около мен. И ме удря. Ти я наричаш преувеличаване. Истерия. Театър.

Когато се опитвам да обясня разочарованието си, е омраза. Стената ме блъска. Ти си стена. Върху която всичко си пише и всичко мога да ти прочета, но ти нямаш уши, за да чуеш. Защото стените имат уши само наужким. 

Стената падна върху мен и смаза всичко. От магията на върха на пръстите ми, с която рисувах целувки. До огромните буци, заседнали в гърлото. Всичко е пихтия.

Не обвинявам. Чист си. Вдигни чело.

Аз съм виновна. Че не приемам да бъда обичана наполовина. Виновна съм, признавам се за най-виновна в цялата Вселена, затова, че в ръцете ми умря онова, което до вчера ти беше ненужно бреме. А липсата му днес те изненадва, не вярваш, сърдиш се, обвиняваш, търсиш думи - или може би ги намираш случайно - с които ме нараняваш още повече.

Изведнъж ли вече не ме обичаш. Как така от днес. Не е справедливо. Не е честно. Крайна си. Ти също грешиш. Нямаш право, нараняваш ме... И сигурно никога не си ме обичала!

НЕ. ОБИЧАХ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДРУГО, НО НЯКАК ВСИЧКО ВЕЧЕ Е МЪРТВО. ДРУГ ПРЕДИ ТЕБ НЕ Е УСПЯВАЛ ДА ГО ПОСТИГНЕ.

По-леко ли ти е сега?

Някои неща са твърде крехки и преди стената... която...

Нищо не става насила. От теб го научих.

Съжалявам.

Любовта отдавна се задъхваше. Тлееща, отслабнала, анемична.

После изпи докрай подадената чаша. Уж да не боли.

Стената падна.

Вземи си чашата. За да не зее дупка в сервиза ти.