w/o

Не е най-честното нещо на света да очакваш някой да те направи по-добър човек. Понякога обаче се налага.

[...]

И очакваш нечие присъствие не да реши проблемите ти, а да бъде твоят стимул да се справиш сам. Няма вариант. Което не те убива, те прави… знаеш.

Сам човек не може да промени света. Дори само своя свят. Двама могат.*

Липсваш ми, разбира се, липсваш. Нали това те тревожи. Че аз още днес ще те забравя в знак на отрицание на всичко случило се. Разбира се, за теб е нелепо да отмина ей така всички красиви моменти. Защото ужасните, които са родили думите и постъпките ти, са лесни за забравяне, поне от твоя страна.

Липсваш ми, а знаеш колко незаслужено, нали? Да ми липсват лъжи, неискреност и недорасла любов. Парадоксално, но факт – липсват ми. Тъжно ми е, тегаво и мрачно. И самотно вечер. Знаеш, ти много добре знаеш какво е да се криеш от самотата сред шумни компании и да маскираш тъгата си с много смях. И клоунски грим.

Но не искам да се връщам към вчера. Не те искам обратно в моето днес. Защото знам, че ще се върнеш същият. Ти, който най-добре владееш изкуството да ме докараш да тиха лудост, до безумието да те мразя за това, че не можеш да обичаш достатъчно. Не искам да мразя. Много тежи това чувство. Расте и се храни с всичко, което намери. Убива бавно, опустошава, помита, бута ме в бездната и се смее високо на краткия ми полет преди острата среща със зъберите на дъното.

Още по-малко искам да мразя теб. А процесът вече започна. Ще избягам от всички катализатори. Най-силно боли да мразиш този, когото обичаш. Искаш да се разкъсаш и да избягаш от себе си. Или поне от онази част от мен, която е разочарована до крайността да те ненавижда. Но знаеш, че това е един от онези капани, убийствени парчета от пъзел, които никога не можеш да наредиш правилно и да избягаш. Защото тези клопки не са съзададени с цел да бъдат преминати. Всяка от тях иска да ме погълне, да ме смели, сдъвче, сплеска, изсмуче и изплюе като ненужна медузеста маса върху останалите нищожества, попаднали там.

Липсваш. Знам, че това иска да чуе всеки след края. Но не това е най-силното, което изпитвам. Така че нека не бързаш да гръмваш шампанското. Останалото не съм сигурна, че ще искаш да чуеш.

*Ninko