Искам да изкрещя. Силно, докато дробовете ми се разкъсат, докато тъпанчетата на ушите ти се пръснат, докато потекат реки от кръв, в които да натисна главата ти и да задържа, докато спреш да скверниш с дъха си въздуха ми...Но ти умееш да плуваш добре, отдавна тренираш в реките от лайна, които са твой втори дом не, всъщност - твой единствен дом.
Но не крещя. Не е прието да крещиш на публично място. Дори вкъщи не е. Заляло ме е едно спокойно, тихо отчаяние. От теб, от хората, от света. От себе си.
Ето. Вземи си обратно ключовете от твоя предишен живот и се върни там. Жалко, че ти не можеш да върнеш моите.
Вземи си китарата, цигарите и порното и се махни. Друго от тук едва ли ще ти липсва. Истински. Някога.
Ще видиш. Върви и бъди себе си. Вечната ти емоционална изтерзаност ми докарва спазми в стомаха.
Твоята свобода. Твоите желания. Твоето щастие. Ти. ТИ. ТИ.
Моето повръщано.
Върху пошлата ти същност. Върху егоистичната ти природа.
Моето сБОГом.
Моето желание.
Единственото, което те моля да уважиш.
А после можеш да разкажеш. На когото искаш.
*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Всеки край е ново начало, а понякога - просто край най-накрая.
Хубавите неща свършват.
Мъченията се прекратяват.
22 comments:
Много много добро!
Даже го виждам като кандидатстудентски монолог в Натфиз ;)
Почва като Трейнспотинг за да прелее в една дълбока молба...
Кой знае...Може да се преквалифицирам на стари години :)
Има за какво да благодаря на всеки, който ме е докарвал до такива емоции, значи.
Много силно! На кой ли не му е идвало да изкрещи...
Остава вярата и надеждата в бъдещи слънчеви дни!
Да, остава желанието все пак да вземеш от прахоляка живота си, колкото и да е сритан и стъпкан, да го отупаш и да му се усмихнеш. Да си го върнеш. За да ти се усмихне и той.
Разбирам гнева ти, разбирам усещането за омерзение... Докога? Задавала ли си си този въпрос?
Омерзение? Толкова ли е прозрачно написаното...
Нарочно избягвах тази дума.
аз не виждам нищо красиво в жестокостта, която тук се изсипва върху този Ти...уелш и карбовски може да са модерни, но това не ми звучи като техния cocky, witty и стилизиран цинизъм. лайната и агресията, за които ти говориш са меко казано притеснителни. през доста грозни очила виждаш света и хората, ако това наистина е писано за човек, а не за утоляване на "писателски" глад...
Да, грозно е точно толкова, колкото се чувствам. Радвам се на вски, който вижда по-хубави неща.
И, Страхиле, защо нямаш свой блог, а ровиш в ТБЛ? Просто воайорстваш? ;)
Всеки текст е прозрачен. Винаги.Надявам се разбираш това. До колко ли? Ами до колкото микроскопски са читателските очи. (намигане) Изказването на чувствата е спасително, когато няма друг начин за изразяването им. Говоренето на себе си не помага...
Мда. Не знам защо някои хора си мислят, че в блога се пишат "красиви" неща. Пишат се изживяни неща. Тук май е мястото да кажа, че не разбирам защо човеците сме толкова самонадеяни копеленца, че си позволяваме да етикираме и оценяваме емоциите на другите...
Какво значение има какво си мислят някои човеци? Ти казваш, каквото искаш да кажеш...Това е. И се чувстваш както се чувстваш...Изказваш го, спасяваш се от него. Дали изглежда красиво? Красотата е в начина по който изживяваш нещата. И проятните и лошите. Изказването на болката също носи своята красота. Помниш ли? Микроскопските очи...
И мигач на завоите ;)
О БОЖЕ!!!!!!!
Bia.. Какво е станало с тебе?!
никакви завои!само напред...
К'вото станало - станало!
Не че ми харесва, че си в такова състояние, но някак си по-истински са ми тия думи. Разните там розови цветчета и аромат на цъфнали зюмбюли ми идват прекалено сладки. Абе мида си .... ;)
'Фащай капелата и айде да те водя на по мохито...помага ша знайш! :)
Как да кажа..за черешови дръвчета всички пишем с кеф и ентусиазъм...за другото...пишеш със слепи очи и пръсти.
Къде е мохито мястото?
ахахаха, ама много изисквания има към читателите тук: защо нямат профил, какво правят в топблог...пиша, където трябва и като всеки четящ чета всичко, на което попадна.
Ако си се държиш така полицейски и с хората до теб нищо чудно че се стига до такива постове...Никой не чака само "красиви мисли", но това което пишеш не са неща, които фигурират в главите на уравновесените и здравомислещи хора, било то и наранени дълбоко от някого. Болно е, да не кажа обезпокоително...
Тц!
I respectfully disagree :):).
Не е кеф и ентусиазъм, туй дето ти ври в кратуната, дордето Амур тренира спортна стрелба връз теб.
То е същото, дето кара разните мами и баби да тероризират куцо и сакато с фотографиите на сладурските си чеда - вентил ти требе, искаш Светът да знае точно ти и твоя случай КОООЛКО сте специални, а не просто розови.
Ама на Света 'ич и не му пука!
Та мисълта ми е, че в "черешовото" си състояние, списвателят е способен да смени четири пъти "отредил" с "предопределил", 'щот' разбираш ли, да стане ясно "какво иска да каже авторът"... Пфу!
Другото е истинско! Да, горчиво ти е, стяга те под лъжичката, крещиш (ама само сама и под възглавницата), бършиш сълзи и сополи, след което сядаш и го изливаш в думи. И веднага става ясно " какво е искал да каже авторът" и не само... Става ти ясно и за сълзите, сополите и онзи мирис на мрак в потта ти, когато ОНОВА те стегне около гърлото в 2 през нощта.
"...пишеш със слепи очи и пръсти" - в десятката!
Та, зат'ва ми 'аресва!
Иначе ме е яд, че си в такава яма... Я каква 'убавица мамина си!
Прати го Онзи насам, да му поговоря за Живота! :):)
Айде, че се разпилях... другия път - на мейла, че тук не му е мястото да философствам.
ПП. За мохитото НЯМА неподходящо място!
сигурно ще има въпрос и за "където трябва"... блогърите съвсем забравиха, че този формат все повече заприличва на еxtended facebook wall, както и да е, аз си казах мнението. приятно лекуване на емоциите и разума, наистина не смятам, че си заслужава да се връщам за трети ден тук.
@strahil
Мерси, докторе. Най-обичам оценки от такива като теб. Защо не си раздаваш мнението някъде, където биха го искали/оценили? :)
Моите постове и моите "болности" не виждам с какво те засягат :)
@Beijaflor
Tи мейл така и не даде, btw :)
Ми т'ва е 'шот не знам как се борави с тая пущина, блога де...
Как да ти пратя личен хабер?
Има ли начин дан'са изтипосвам пред 'сички?
:)
не всичко добро свършва:); но когато разбереш, че нещо не е добро, добре е да го прекратиш. браво и успех нататък. и горе главата.
Post a Comment