Нека отворим прозорците за светлината и оставим Съдбата да се втурне през вратата на дома ни.
Нека преджапаме локвите с теб, за да запретнем крачоли и да се втурнем в реката на живота.
Нека си пуснем тиха музика, за да чуем по-ясно плътния глас на нощта над нас.
Нека отлетим на крилата на вятъра, за да се приземим на ръба на света.
Да приседнем там и да преплетем мокри крака.
Да пуснем калните обувки от високо.
И да се усмихнем свободни.
5 comments:
Усмивки, които ще останат завинаги...
Поне така се надяваме, нали :)
:))) Нека.
Най-дълго остават следите от капките, когато изсъхнат сами по преплетените нозе... или когато ги изпият с целувка.
Да бъде! :D
:-)
Post a Comment