Седим на пода у дома и пием. Аз, пред мен Делян и синьото сирене, което прави компания на червеното вино. Делян отказа да пие. И по-добре. По погрешка го нарекох Тошо. Бившият. Но той не се разсърди. Просто е най-доброто нещо в мъжки род, което имаму дома тази вечер.
Нора озвучава тихата ни двойка и ми напомня за място, което сякаш беше много далеч във времето. Истината е, че само километрите, които го делят са много, часовете - малко.
Четем двамата обидни смс-и от някого, когото сме обичали и който ни изостави много отдавна, а сега се сърди, че зареждаме батериите и без него.
Тъжно ми е на мен. И на Делян. И на Нора очевидно.
А дъждът просто не спря завистливо да вали. Иска да отмие всичкото ми слънце, което донесох от портокаловата страна.